Ден след балотажа на президентските избори, Сметната палата публикува на сайта си информация за одитните доклади за публичните финанси, социалните плащания и харчовете за пътища. Документите, които са били внесени в срок в Народното събрание на 30 октомври, очертават картина на лошо планиране; разходи, които изпреварват приходите и липса на ефективен контрол.
На практика виждаме заплати в публичния сектор и социални плащания, които задминават в темпото си на растеж икономическото развитие, инфлацията и постъпленията в държавната хазна. В същото време Агенция "Пътна инфраструктура" сключва договори за повече пари, отколкото разполага и допуска чрез анекси да се раздуват в пъти различни поръчки.
Резултатите от одитите, сред които особено този в АПИ, се очакваха с особен интерес. Председателят на Фискалния съвет и бивш финансов министър Симеон Дянков заяви неотдавна, че дефицитът за 2025 г. е бил изкуствено вкаран в критериите за влизане в еврозоната чрез изкуствено отложени разходи и евентуално признаване на старите ангажименти към минали периоди може да подобри баланса и да се окажем под 3% догодина.
Публичните финанси на ръба
"Разходите за заплати за периода 2020-2025 г. са скочили над 2 пъти, като ръстът им изпреварва увеличението на приходите от данъци и икономическия растеж, води до по-голям дефицит и емитиране на нов дълг", заявяват от Сметната палата.
Липсва устойчивост на събраните приходи за сметка на постоянното нарастване на разходите за персонал. Що се отнася до парите от данъци и осигуровки, те са с 88,8% номинален ръст за проследения период.
Държавният одитен орган разглежда два подпериода - през 2021-2022 г. БВП нараства по-бързо от данъчните приходи заради антикризисните мерки в условията на инфлация, а през 2023-2025 г. с повишаването на осигурителните прагове, минималната заплата и нормативни индексации приходите изпреварват икономическият растеж, но не и разходите за персонал.
Неданъчните приходи скачат с над 105%, но "основната им характеристика е липсата на трайна тенденция поради зависимостта им от еднократните извънредни постъпления". Устойчив е ръстът само на държавни, общински, съдебни и пътни такси.
На този фон разходите за възнаграждения скачат със 114% - от 11,3 млрд. лева през 2020 г. до 24,3 млрд. лева през 2025 г. Това е над 25% по-бърз ръст в сравнение с данъчните приходи. През 2024 и през 2025 г. нарастването на разходите за персонал е и над ръста на инфлацията - съответно 14,50 на сто и 16,22 на сто, при инфлация от 2,6 на сто и 3,5 на сто.
Над 60% от увеличението е концентрирано в две системи - МВР и армията.
Населението през изследвания период е намаляло със 7,13%, но заетите длъжности при първостепенните разпоредители се увеличават с 10 на сто, а в общините даже още повече - с 12,3%.
Така не е чудно, че бюджетният дефицит се увеличава с цели 93,3%, като най-големият скок е през 2023 г. - над 4-кратен скок от 1,3 млрд. лева до 5,6 млрд. лева. "За покриване на дефицитите държавата преминава към ускорено поемане на нов дълг, като той нараства над два пъти - от 14,06 млрд. евро през 2020 г. до 31,43 млрд. евро през 2025 г., а за 2026 г. се очаква да достигне 37,7 млрд. евро", посочват от Сметната палата.
Разходите за обслужването на борчовете растат, а освен това през следващите години ще трябва да се рефинансират стари емисии за над 12 млрд. евро - и то вероятно при по-лоши условия от тези, при които са били теглени.
Сметната палата призовава за "стратегическо намаляване на държавните разходи и/или увеличаване на данъчните приходи, съчетана с мерки за стимулиране на икономиката".
Все по-зависима социална система
Социалната политика, провеждана от 2020 г. до средата на 2026 г., подобрява защитата на уязвимите групи, но с цената на фискален риск за целия бюджет и превръщането на социоалноосигурителната система в мащабна държавна социална програма без финансова автономност - такова е заключението на Сметната палата.
"Налице е нарастване на разходите за социални плащания и сериозно разминаване между темпа им и базовите приходи на държавата. Този дисбаланс не е следствие от временна икономическа криза, а е нормативно заложен с въведените динамични макропоказатели", пишат от институцията.
И дават примери с обвързването на плащания с линията на бедност, разширило обхвата на правоимащите лица и катализирало "експлозивен ръст на разходите". Друг проблемен механизъм е обвързването на социални плащания с минималната работна заплата, която за 6 години се е удвоила.
Прехвърлянето на третия ден от болничния към ДОО е увеличил с 31% разходите за временна нетрудоспособност още при въвеждането си през 2024 г., а през миналата година ръстът продължава.
Приходите от осигуровки почти са се удвоили за периода, "което се дължи на покачване на минималния осигурителен доход, минималната работна заплата и инфлацията, а не на икономически растеж", като в същото време разходите растат изпреварващо и държавното и обществено осигуряване вече е на над 45% зависимо от централния бюджет.
Максималният осигурителен доход расте 2 пъти по-бавно от минималния и изостава както от натрупаната инфлация, така и от темпото на средната работна заплата.
При пенсиите вдигането с над 180% на минималната (спрямо 155% на средната) води до това, че 45,3% от имащите право са именно на минимума и така се обезсмисля реалният им осигурителен принос.
Пълен батак по пътищата
Най-тежки са констатациите на Сметната палата по отношение на пътната агенция. За периода от началото на 2020 г. до края на май тази година тя е сключила договори на обща стойност от над 18,2 млрд. лева... при разходна база от 11,4 млрд. лева. Иначе казано, поети са ангажименти за 6,8 млрд. лева, за които няма пари.
Това ще изисква допълнително финансиране от бюджета и поставя в риск изпълнението и разплащането на дейностите.
Вижда се и системен проблем с прогнозната стойност на проектите. Огромна част от договорите за поддържане на пътната мрежа, основни ремонти и ново строителство, след това са имали допълнителни споразумения, които вдигат цената.
Даден е и фрапиращ пример: "За договор, сключен с първоначална прогнозна стойност от 18,7 млн. лева, са подписани допълнителни споразумения за 293 млн. лева, както и спогодби за индексация и уреждане на вземания за близо 84 млн. лева. Така общата стойност излиза близо 396 млн. лева, което е над 21 пъти увеличение спрямо първоначално прогнозираната стойност".
Не само това, но почти всички пари по този проект са за дейности извън предмета на договора за зимно и текущо поддържане. Освен това изпълнителят е завел дело срещу АПИ за забавени плащания.
Установени са и нарушения при прилагането на механизма за индексация на цените поради инфлация от 2022 г. Поемани са ангажименти без осигурен финансов ресурс, по вече прекратени договори и най-вече без утвърдени вътрешни правила.
Държавните одитори са установили забавяне с години на издаването на сертификати за извършени дейности, риск от приоритизиране на конкретни изпълнители и даже възможност заради липсата на контрол да се възлагат на фирмите дейности, които вече са извършени и са в гаранция.
Практиката на АПИ да признава счетоводно разходи и начисления едва след издаване на данъчна фактура е довела до отлагане на признаването им за следващи отчетни периоди, което според Министерството на финансите е "сериозно отклонение от принципа на текущото начисляване".
"В резултат на извършените одитни процедури от Сметната палата и издадените изрични писмени методически указания от Министерството на финансите, при одита на Годишния финансов отчет (ГФО) на МРРБ за 2025 г. са направени счетоводни корекции за 1,5 млрд. лв., включващи 1017 неодобрени сертификата за текущ ремонт и поддържане за близо 1,2 млрд. лв., неосчетоводени индексации за 312,5 млн. лв. и лихви за близо 6,2 млн. лв.", пишат от Сметната палата.
USD
CHF
GBP
