Само пет дни след като Сръбската прогресивна партия (SNS) на Александър Вучич загуби властта на парламентарните избори на 25 октомври 2026 г., слагайки край на 14-годишно управление, Народната банка на Сърбия (NBS) отне лиценза на Alta Bank.
Това е първият банков фалит в страната от над десетилетие. Случаят светкавично се превърна в пресечна точка между финансов срив, политически скандал и мащабно наказателно разследване срещу институция, считана за близка до досегашната власт.
Ликвиден колапс
Централната банка мотивира крайната мярка със сериозно влошено финансово състояние и непосредствен ликвиден риск за спестяванията на гражданите и бизнеса. Управлението на трезора преминава към държавната Агенция за застраховане на депозитите, която ще действа като синдик.
От институцията увериха, че гарантираните влогове до 50 000 евро на депозант ще бъдат изплатени в срок от седем работни дни.
Всички разплащателни карти и парични трансакции на банката бяха незабавно спрени, а клоновете - затворени. Това предизвика опашки от клиенти в Белград и Нови Сад.
Въпреки напрежението, анализаторите от Raiffeisen Research изключват системен риск за финансовата система. Към средата на 2026 г. Alta Bank държи около 2,9% от банковите активи в Сърбия, като обслужва 66 481 клиенти и разполага с 621 служители.
Разследване за изтичане на капитали
Специализираната прокуратура за борба с организираната престъпност и полицейската служба SBPOK започнаха проверки за съмнителни валутни операции и преводи към чужбина, извършени след 27 септември 2026 г.
Опозиционни политици и медии изнесоха твърдения за опити за прехвърляне на над 50 млн. евро към филиала в Северна Македония (Alta Banka AD Bitola) и към сметки в Москва. От Alta Bank категорично отхвърлиха обвиненията в злоупотреби.
Случаят разтърси и самата централна банка, ръководена от бившия заместник-председател на SNS Йоргованка Табакович. Четирима подуправители на NBS заявиха, че са разбрали за реалния колапс едва на извънредно заседание на 30 октомври.
Те посочиха, че фактическото състояние драстично се различава от подаваните отчети, и настояха прокуратурата да провери за евентуална наказателна отговорност длъжностни лица в самата NBS.
Този тип сюжети с близка до властта банка, оказала се изненадващо за банковия надзор в беда точно по време на политически турбуленции не са точно непознати и за българския читател.
Възходът на Давор Мацура и връзките с властта
Крахът на Alta Bank слага край на мълниеносната експанзия на бизнесмена Давор Мацура. Стартирал през 2008 г. с чейнджбюро в Земун, през 2019 г. неговата Alta Pay Group купи малката държавна Jubmes Bank за около 5 млн. евро.
След това институцията отчете скоростен растеж с годишни темпове между 45% и 60%, достигайки активи от 1,65 млрд. евро в края на 2025 г. Alta Bank беше предпочитан избор и на пребиваващите в западната ни съседка руснаци.
Тази експанзия беше подкрепена от договори с държавни гиганти - като инкасирането на сметките на енергийната компания EPS и общинските такси за паркиране. Мацура разшири влиянието си и в имотния сектор с покупката на комплекса IMT за около 70 млн. евро.
Медийни разследвания свързват бизнеса му с близки до Вучич личности, сред които и кръстника на досегашния президент.
Финансовото здраве на банката обаче вече бе разклатено: през първото тримесечие на 2026 г. нетната ѝ печалба спадна с 85% до 1,2 млн. евро. Напрежението ескалира и на международно ниво, след като американският конгресмен Джо Уилсън поиска от държавния секретар Марко Рубио санкции срещу Мацура по подозрения в пране на пари.
USD
CHF
GBP