Русия слага ръка на парите в частните пенсионни фондове

Руското министерство на финансите подготвя законопроект за принудително прехвърляне на пенсионните спестявания на гражданите в т.нар. програма за "дългосрочни спестявания" (ПДС). Ако мярката бъде приета, държавата ще пренасочи активи на стойност 6,6 трлн. рубли, принадлежащи на 71 млн. души, съобщава руското издание РБК.

Планът предвижда автоматичното конвертиране на средствата да стартира на 1 април 2027 г. То ще засегне както клиентите на частните пенсионни фондове, които управляват 3,6 трлн. рубли, така и тези граждани, които никога не са избирали частен управляващ и чиито партиди по подразбиране се намират под държавен контрол.

Руският пазар на корпоративни облигации е изложен на риск от фалит

Страната може да се изправи пред сериозна банкова криза до октомври 2026 г.

Спестяванията ще се влеят в ПДС - фактически паралелна пенсионна схема, управлявана от фонд със задължително държавно участие. Макар законопроектът да позволява на титулярите да следят сметките си през държавния портал "Госуслуги", текстът не дава яснота как точно и в какви инструменти ще се инвестира натрупаният капитал.

Програмата за дългосрочни спестявания бе лансирана през 2024 г. по идея на президента Владимир Путин, но до момента търпи пълен провал сред населението. За две години руснаците са сключили едва 13 млн. договора на обща стойност под 1 трлн. рубли, което принуди Кремъл да търси административни лостове за нейното налагане.

Официалната позиция на финансовия министър Антон Силуанов гласи, че целта е осигуряване на гъвкави спестявания, които да могат да се онаследяват или теглят предсрочно при извънредни ситуации. В същото време обаче председателят на държавната корпорация за развитие ВЭБ.РФ Игор Шувалов открито призна, че ресурсът е необходим на държавата за финансиране на технологични проекти.

"Русия може да замрази спестяванията на гражданите, за да финансира войната"

Въпреки заложеното, действителната сума вероятно ще достигне 10,5 трилиона рубли (€105 милиарда), смята Шапан

На практика портфейлите на тези фондове се инвестират предимно в руски държавен дълг, банкови депозити и книжа на ключови държавни компании.

Дълбока военна дупка в бюджета

Реформатаа идва на фона на тежко влошаване на руския федерален бюджет. За първите девет месеца дефицитът в хазната достигна 5,2 трлн. рубли (2,2% от БВП) - ръст от 50% на годишна база, като до края на годината се очаква да набъбне до 7,3 трлн. рубли, или двойно над първоначалния план.

За да финансира военните разходи, Москва системно вдига данъчната тежест: корпоративният данък бе увеличен, ДДС се покачи на 22%, стартира реформа за малкия бизнес, а за 2027 г. се готвят налог върху свръхпечалбите и по-високи ставки върху доходите от банкови депозити.

Така национализирането на ликвидния пенсионен ресурс се очертава като следващия ход на Кремъл за стабилизиране на военната икономика.