ЕнЕфект: Предстои важна година за енергийната ефективност у нас и общините имат ключова роля

2026-а определяща за дългосрочната визия на България по отношение на националната политика в областта на енергийната ефективност, благодарение на нови механизми и промени, които ще насочат градовете към по-добро управление и реални инвестиции. Това стана ясно по време на XIX конференция на Асоциацията на българските енергийни агенции (АБЕА) "Градове в трансформация: стратегическа визия, решения за сградно обновяване, енергийни общности и нови умения", организирана съвместно с Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и Националния доверителен екофонд (НДЕФ).

Събитието събра представители на държавни институции, общини, финансови организации, бизнеса и гражданския сектор, които представиха решения и подходи, които се прилагат в момента в общините и влияят пряко върху планирането, финансирането и изпълнението на енергийните и климатични програми.

"През 2026 г. ще стартираме национален дебат за официализирането на Националния план за енергийна ефективност на сградния фонд до 2050 г. и ще започнем да работим по нова жилищна стратегия", това разкри заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова. "Това е ключов момент, в който ще определим как да бъдат подкрепени еднофамилните сгради, как ще структурираме микса от финансови инструменти и как може да насочим ресурсите към енергийно бедните домакинства", допълни още тя.

В рамките на откриването изпълнителният директор на ЕнЕфект Драгомир Цанев изтъкна значението на последователните политики и ангажираността на местните власти. "Умните градове са тези, които използват тенденциите, за да осигурят по-добър живот за своите граждани.

А потребностите на гражданите от обновяване на сградите са огромни. Няма как да се справим с тях само и единствено ако разчитаме на публичните средства, макар, че те звучат внушително - 2,5 милиарда", коментира пред Money.bg Драгомир Цанев.

"Много важно е да се знае също, че за да използваме тези средства по най-добрия начин, няма как да успеем без участието на общините. А те няма как да го направят, без да им бъде помогнато, без да се изгради капацитет, без да имат необходимите специалисти, които да изпълнят тези проекти.

Всички тук сме съгласни, че, за съжаление, много добре знаем как не трябва да се правят проекти за сградно обновяване. Затова е време да се научим как трябва да се правят. Има добри примери в България и трябва да си помагаме тези примери да станат достояние на всички, които всъщност са свързани с тази политика", категоричен бе той.

Източник: ЕнЕфект

Според Цанев, важно е хората да са убедени, че тези политики водят до конкретни ползи за тяхното ежедневие, защото им "оставят повече пари в джоба, дават им възможност да живеят по по-здравословен начин, правят детските градини, училищата и болниците по-приветливи и комфортни".

Експертът подчерта, че в момента общинските специалисти се занимават с "изключително много несвойствени за тях дейности". Затова е важно преди всичко да се привлекат в общинските администрации хора, които са с подходяща професионална квалификация. Друг начин за осигуряване на необходимия капацитет е да се подходи към енергийната ефективност като бизнес с добавена стойност, смята той.

Важен елемент в успешната трансформация на градовете са т. нар. центрове за комплексно обслужване за сградно обновяване, подчерта още Цанев: "Те могат да пренесат инструментите, които идват от публичната политика, програми и начини за финансиране, към реалното изпълняване на проектите и към мобилизирането на крайните собственици, които да поставят активна страна, а не пасивни получатели."

На събитието бяха представени решения и подходи, които в момента се прилагат в общините и влияят пряко върху планирането, финансирането и изпълнението на енергийните и климатичните им програми.

"Чистата енергия е най-евтината енергия, поради което инвестициите следват този тренд", посочи Ангел Николаев (АБЕА), като свърза тази логика с растящата геополитическа несигурност и значението на собственото производство и потребление на енергия.

Николаев акцентира върху ролята на публичното финансиране като катализатор, а не като основен двигател на промяната. Според него мащабът на необходимите инвестиции изисква активното участие на частния сектор, което може да бъде постигнато чрез добре подготвени, предвидими и нискорискови проекти. Той подчерта ключовата позиция на общините, които като собственици на инфраструктура и "големи възложители" могат да задават темпо с иновативни решения и да създават благоприятна среда за развитието на енергийни общности и активни потребители.

Успешните примери - Габрово и София

Опитът на българските градове за постигане на климатична неутралност също зае централно място в дискусиите. Кметът на Габрово Таня Христова представи последните стъпки на града в рамките на Мисията за климатична неутралност, като подчерта значението на европейската платформа Net Zero Cities за структурираното и информирано планиране.

Европейската перспектива беше представена от представители на ЕК екипа на Net Zero Cities, според които бъдещето на градските политики изисква интегрирано управление на инвестициите и силен капацитет. Участниците подчертаха, че основната пречка пред климатичния преход не е липсата на технологии и средства, а способността да бъдат изпълнявани мащабни решения в координация с националното правителство, като постигането на тази координация е в центъра на работата на европейските институции.

Европа ни казва, че градовете, не общините, не бизнесът, а градовете, т.е. този организъм има проблеми. Затова мисията дава инструментариум за града. И, разбира се, понеже някой трябва да води този процес, общините, кметовете, трябва да бъдат двигателите на това лидерство", заяви Христова.

Тя акцентира и върху нуждата от укрепване на капацитета на строителния сектор чрез програмите за саниране, като подчерта, че успехът изисква активното участие на общините във всеки етап от изпълнението.

Апостол Дянков от дирекция "Климат енергия и въздух" в Столична община, представи актуалния напредък по климатичния план на София и подчерта синергията между местните действия и подкрепата по европейската Мисия за климатично неутрални градове. "Работим едновременно за климатична неутралност и климатична устойчивост. Подкрепата от Net Zero Cities, програмите за обмен на опит и експертните инструменти са ключови за реализацията на нашите проектите. Надяваме се както в Габрово, така и тук да постигнем реална трансформация на общинските сгради и да развием климатично неутрални квартали", посочи Дянков.

Той подчерта още, че София вече е идентифицирала 38 общински сгради за обновяване и инсталиране на фотоволтаични системи, както и че общината работи активно за разширяване на мрежата от енергийни общности след старта на първата такава в район "Витоша", за която финансирането вече е осигурено.

Източник: money.bg

Достъпни финансови инструменти

В рамките на конференцията беше обърнато внимание и на достъпното финансиране общините, включително новите механизми на НДЕФ, възможностите за комбинирано финансиране чрез Фонд ФЛАГ, и инструментите на Европейската инвестиционна банка. Примерите от Русе, Свиленград и Сапарева баня показаха как модернизацията на уличното осветление и използването на геотермални ресурси водят до значителни икономии и устойчиви решения на местно ниво.

Над 90% от домакинствата, участвали в програмата за подмяна на отоплителните уреди, са напълно удовлетворени

Гражданите възприемат енергийната ефективност като инвестиция в по-добър живот, но са необходими целенасочени усилия за достигане до най-уязвимите групи

"Поставяме фокус на "достъпни" инструменти, защото финансови инструменти наистина има много. Въпросът е кои са достъпни за общините", подчерта Камелия Георгиева от Националния доверителен екофонд (НДЕФ), модератор на панела.

Във втората част на събитието се проведоха професионални дискусии за енергийно планиране и мениджмънт, развитие на градски мрежи за отопление и охлаждане, пътни карти за сградно обновяване и центрове за комплексно обслужване, енергийни общности и нови образователни тенденции, в които бяха представени конкретни резултати от работата на българските енергийни агенции и центрове.

Освен развитието на концепциите за енергийните общности, силно впечатление направиха интерактивната карта на Пловдив с информация за възможностите за подобряване на енергийния клас на всяка една сграда, и приложението за обучение на строителни специалисти с използване на виртуална реалност, разработвано от ЕнЕфект.