Икономическият и социален съвет прие Становище на тема "Мерки за управление на възрастовите различия на работното място в контекста на конкурентоспособността на предприятията в България", което подчертава нарастващата необходимост от активни политики за управление на поколенията в организациите, съобщават от ИСС. Отчита се, че демографските процеси вече чувствително променят възрастовата структура на работната сила у нас.
ИСС обръща внимание на тревожни тенденции в заетостта и активността на населението, според които населението в трудоспособна възраст е намаляло с 19,1% за периода 2011-2021 г. Темпът на нарастване на медианата възраст на работната сила в България също е от най-високите в ЕС. За периода 2010 - 2024 г. тя се е увеличила с над 4 пункта - от 41,5 години на 45,7 години.
Ако тези темпове на нарастване се запазят, към 2050 г., средната възраст на работната сила в България ще бъде около 50 - 60 години. Икономически неактивните лица в трудоспособна възраст (15-64 г.), които не учат и не работят, са над 600 000 - огромен неизползван резерв за пазара на труда, посочват от ИСС.
В тази връзка, Съветът настоява за незабавни действия за ратифициране на Конвенция №190 на МОТ, която въвежда ясни дефиниции и механизми за защита от насилие, тормоз и дискриминация. Документът подчертава, че предпочитането на едно поколение пред друго е дискриминационна практика, която не води до устойчиви резултати. Международният опит доказва, че организациите, които управляват многообразието, постигат по-висока рентабилност, по-добра ангажираност и успешно привличат таланти.
На пленарната си сесия ИСС прие също и Анализ "Финансирането на българската здравна система", който очертава основни структурни слабости и необходимост от целенасочени реформи. Сред акцентите му е изключително високият дял на доплащането от пациентите, който достига 37% от всички здравни разходи - повече от два пъти над средното за ЕС (около 15%). Това създава сериозен риск от ограничен достъп до медицински услуги за уязвимите групи.
Според анализа, общите разходи за здравеопазване са 7,5% от БВП, което е са значително под европейските нива. ИСС отбелязва и отчетлив дисбаланс: над 30% от бюджета на НЗОК се изразходва за лекарства, при едва 17-18% средно в ЕС. В същото време, средствата за профилактика остават критично ниски - около 2%, което води до увеличени разходи за болнично лечение. Съветът подчертава и нарастващата задлъжнялост на лечебните заведения, както и задълбочаващия се недостиг на медицински кадри, особено медицински сестри.
Сред препоръките на ИСС са: по-строг контрол върху лекарствените разходи, разширяване на финансирането за профилактика до поне 5%, въвеждане на механизми за ограничаване на болничната задлъжнялост и постепенно намаляване на преките плащания.
USD
CHF
EUR
GBP
