Кристофор Павлов: Държавният бюджет за 2026-та е добър

Европа има свой уникален икономически модел, който е успешен. Европа постигна забележителен резултат през последните 20-30 години, в които процесите на интеграция достигнаха много далече. Това каза в студиото на Money.bg, Кристофор Павлов, главен икономист на "УниКредит Булбанк".

"Имаме общ пазар. Той не е завършен. Пазара на финансови услуги също не е завършен, но това, което Европа успя да постигне, наистина е забележително. В Европа неравенствата са по-малки от колкото в САЩ. Това е забележително.

Така че Европа върви по свой път, който е различен от този на САЩ и на Китай. Да, съгласен съм, че в същото време тя не може да бъде някакъв особен, значим център на геополитическо влияние", посочи още Павлов.

Относно внесеният в Народното събрание Държавен бюджет за 2026 г., финансистът изрази положителното си мнение за него.

"Това според мен е един добър проект за бюджет за следващата година. Първо, той е добър за това, защото поне до сега не се допусна дискусията за бюджета да доведе до колапс на правителството. Бюджетът е един от най-важните закони в работата на всяко едно правителство.

То успя да намери тези компромиси, които направиха възможно да се представи в парламента един бюджет, който според мен в достатъчно разумна степен адресира основните предизвикателства, пред които се намира българското стопанство в момента и през следващата година."

Според Кристофор Павлив, тези предизвикателства включват първа година от членството на България в еврозоната и "ние трябва да осигурим възможност процесите на догонване на българските доходи спрямо тези на страните с най-висок стандарт в Европа да продължат".

А този бюджет дава възможност за това, защото, макар и в скромни пропорции, се увеличават разходите за заплати и издръжка на тези, които са в бюджетните сектори, смята експертът.

"Също така някои натрупани дефицити от миналото, свързани примерно със заплатите на лекарите се адресират, има повече повече средства за здравеопазване.

Така че, има увеличение на минималната работна заплата, което също е важен фактор и инструмент, чрез който правителството може да влияе на случващото се на пазара на труда. От тази гледна точка, мисля, че бюджетът осигурява силен икономически растеж. Вероятно ще е от порядъка на 3% през следващата година", посочи Павлов.

Като втората най-важна задача, той формулира задачата, да се предприеме известно консолидиране на бюджетната политика. Трябва стимулите, които в момента чрез фискалната политика се насочват към по-голямо потребление, да се преориентират към стимули към по-голямо производство.

Финансистът обясни, че българската икономика за последните 20 години има забележителен резултат от гледа точка на това, да поддържа ниво на производство, което е по-високо от потреблението. По думите му, "тъкмо това е политиката, която направи възможно България да редуцира планините от дълг, с които се оказа натоварена икономиката й, когато започна голямата финансова криза".

Обаче през последните 1-2 години се прави леко отстъпление от този модел на растеж на икономиката. И сега се нуждаем от коригиращи мерки, за да не се допусне да се окажем трайно в ситуация, в която потреблението и консумацията нарастват твърде бързо спрямо производството. "Така че, мисля, че бюджетът осигурява и това", допълни Павлов.

"Защото стимулите за потреблението се редуцират по линия на това, че заплатите в публичния сектор ще нарастват по-бавно. Почти няма увеличение на социалните разходи."

"Политическата несигурност донесе най-ниските нива на публични инвестиции от 25 години насам"

Макар и малко вероятен, тежък сценарий с мита над 30% ще доведе до рецесия у нас, коментира Кристофор Павлов

Държавният дълг

Най-вероятно разходите, които ще трябва да плаща Суверена, за да емитира дълг на пазарите, ще бъдат малко по-ниски след влизането в еврозоната. Следователно, това донякъде ще облекчи публичните финанси, чрез намаляване на разходите за лихви в бюджета. "Сега става въпрос за пропорции, които са сравнително малки, но трябва да не изпускаме поглед и това, че нашите разходи за лихви са 0,5% от БВП в момента", коментира Павлов.

Фискалният резерв в момента е висок, благодарение на новия дълг, включително средствата, които се набраха от пазарите за да се финансира увеличението на капитала на Банката за развитие и на Българския енергиен холдинг, поясни Павлов.

Затова тези средства правят възможно фискалният резерв към края на годината вероятно да бъде от порядъка на 8% от БВП. Нещо, което е твърде високо за икономика, която е на прага на еврозоната.

Главният иконамист на "УниКредит Булбанк" прогнозира, че през следващата година новият държавен дълг няма да достигне заложения "таван" от 10,5 млрд. евро, а вероятно ще е до 8-8,5 млрд. евро.

Целият разговор гледайте във видеото!