Кристофор Павлов: Политическата несигурност донесе най-ниските нива на публични инвестиции от 25 години насам

Смятаме, че потреблението на домакинства ще продължи да бъде основен двигател на растежа на българската икономика. Това заяви в студиото на Money.bg Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк България. "Това обаче, което ще доведе до известно ускоряване на растежа през тази година в сравнение с миналата година, най-вече ще дойде от повече инвестиции и в някаква степен ще дойде по линия на повече разходила страна на правителството", допълни още той.

Гостът отбеляза, че инвестициите са на много ниско ниво в момента, което е структурен проблем на българската икономика от много години. На практика, инвестициите са по-малко от спестяванията в страната.

"Това добре се вижда и през баланса на текущата сметка. Темповете, с които нарастат инвестициите средно са едва около 2% през последните близо 10 години. Така че това е посоката, от която, ако нещо положително започне да се случва в българската икономика, би трябвало да дойдат импулсите, т. е. трябва да видим повече инвестиции", категоричен бе Павлов.

Той направи предположение, че частният сектор няма да увеличи инвестициите си и те ще останат някъде на ниво от около 17% от БВП за цялата икономика, колкото бяха и през миналата година. "Дори най-вероятно може да се очаква известен спад в инвестициите, макар и минимален, на фона на увеличаването на несигурността, предизвикана от изострянето на търговската война", коментира гостът.

"Ние смятаме, че продължилата близо 4 години политическа сигурност в страната имаше негативен ефект по отношение на инвестициите на публичния сектор. Смятаме, че има връзка между факта, че инвестициите на публичния сектор стигнаха до ниво от малко над 3% от БВП, което е исторически едно от най-ниските нива, наблюдавани през последните 25 години", разкри още той.

Що се отнася до приходите в бюджета и постижими ли са те, Павлов коментира така:

"Правителството има план да събере сума, която съответства още на 3% от БВП и амбицията на правителството е това да стане чрез мерки за редуциране на сивата икономика.

За да дойдат 3% от БВП, увеличение на данъчно-осигурителните приходи в икономика, която има 30% сив сектор и в която нивото на данъчно облагане на единица БВП е някъде около 30%, означава, че от 30% сивият сектор трябва да бъде редуциран до около 21-22% за година.

Това изглежда доста амбициозно."

Главният икономист на УниКредит Булбанк коментира още, че сива икономика, която е ¼ или 1/3 от икономиката означава, че има сериозен структурен проблем. Затова и е много важно министерството на финансите да продължи с мерките за редуцирането й.

Друго нещо, което може би ще донесе допълнително приходи в бюджета е осъзнаването, че България има икономика, в която от гледна точка на заетостта имаме твърде много самонаети.

Той разгледа сценарий, при който правителството успява да изпълни половината от тази "амбициозна задача", т. е. приходите ще нараснат с 1,5% от БВП. "Това е нашият основен сценарий за това, което ще се случи в бюджета през тази година. И за да се случи това нещо, това би трябвало да доведе до ръст на данъчно-осигурителните приходи от порядъка на 15% на годишна база.

Цветанка Минчева: Банковият сектор е един от стълбовете на растежа на българската икономика

За нас е безспорен фактът, че влизането ни в Еврозоната е позитивно, заяви тя пред Money.bg

В момента имаме данни за първите два месеца на годината и те посочват, че данъчно-осигурителните приходи са нараснали с 13,3%. Това показва, че правителството се движи малко зад целта си", разкри Павлов.

По повод на тежък сценарий в икономическата война между САЩ и Европа, при ставка от над 30%, "колегите в Милано смятат, че може да се стигне до продължителна и дълбока рецесия в Европа". Това означава 3 последователни години със спад на икономическия растеж от порядъка на 5% пункта кумулативно за следващите 3 години.

"Това е доста сериозна, дълбока и продължителна рецесия. При такъв сценарий, според моделите, които те са използвали, за да изчисляват импликациите за българското стопанство, в България може да се стигне до рецесия като през 1926 година, т. е. една-единствена година на отрицателен икономически растеж.

Разбира се, смятам, че сме далеч от такъв сценарий. Той съществува, но все пак това е сценарий с висок степен на риск и със сравнително малка вероятност да се материализира", категоричен бе гостът.

Целия разговор гледайте във видеото!