Приемането на еврото не е гаранция за просперитет и следващият етап - повишаване на жизнения стандарт до средноевропейските нива, ще бъде по-труден и ще изисква последователни структурни реформи. Това посочват в свой анализ от The Investment Institute by UniCredit.
Авторите - макроикономистите от "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов и Елена Костадинова, посочват балтийските икономики като най-добър модел за подражание.
"Нито членството в ЕС, нито в еврозоната, предлагат автопилот за постигането на висок, устойчив и включващ стандарт на живот. Необходими са непрекъснати и неуморни усилия за подобряване качеството на институциите, за да не се допусне процесът на изравняване на доходите и цените с тези в най-развитите икономики в еврозоната да подкопае конкурентоспособността", подчертават те.
Какво постигнахме до момента
Според авторите на анализа е постигнат "впечатляващ напредък" по отношение на сближаването на стандарта на живот с този на най-най-развитите икономики. Така БВП на глава от населението в България вече е достигнал 61% от средното в еврозоната (2023) спрямо едва 34% през 2006 г. Подобен напредък има и в ценовото равнище - от 44% на 56%.
Според оценката на макроикономистите сближаването на доходите и цените не е станало за сметка на конкурентоспособността на икономиката.
Въпреки това обаче все още и доходите, и цените у нас остават далеч от тези в еврозоната - и данните показват това.
Какво предстои
С влизането в еврозоната България ще се възползва от по-ниски транзакционни разходи, по-висока устойчивост на икономиката и по-голяма финансова стабилност, благодарение на преминаването към единна валута, посочват макроикономистите. Очаква се по-добър достъп до капиталови пазари и засилен инвеститорски интерес.
"Тъй като процесът на изравняване на доходи и цени все още не е приключил, може да очакваме както цените така и доходите в България да продължат да нарастват с темпове по-високи от тези в еврозоната. Например, ако цените в еврозоната нараснат със средно 2% годишно през следващото десетилетие, няма да бъде изненада, ако цените в България нараснат с 2,5-3% в същото време", пишат авторите на анализа.
Според тях подобни нива на инфлацията не са притеснителни, като при 3 на сто може да се ускори процесът на релокация на ресурсите - инвеститорите по-динамично ще изтеглят капитал и работна сила от секторите с представяне под средното за икономиката и така тя ще стане по-динамична.
Според Павлов и Костадинова за момента "най-вероятният резултат" по отношение на доходите на домакинствата е те да нарастват по-бързо от инфлацията, но и да догонват като покупателна сила тези в най-развитите икономики.
"Ключово ще бъде да няма твърде много домакинства, които се чувстват изоставени и неуспели да се възползват от процесите на сближаване, защото само споделения просперитет е траен и устойчив. Това е особено важно за България, в която неравенствата в доходите и делът на домакинствата изложени на риск от бедност и социално изключване е най-високият в ЕС", подчертават макроикономистите.
Като пример за успешно както за бизнеса, така и за домакинствата интегриране в еврозоната те дават балтийските страни, като в основната му според Павлов и Костадинова са реформите по отношение на качеството на институциите, по-високата продуктивност и запазване на конкурентоспособност.
На България ѝ предстоят реформи, които са по-трудни от осъществените досега, защото те са свързани не само с премахване на стари слабости, но и с подготовка на икономиката за бъдещето:
- Увеличаване на конкуренцията на продуктовите пазари;
- Борба с корупцията и по-ефективно правосъдие;
- По-голям административен и институционален капацитет за борба с прането на пари и избягването на данъци;
- Модернизация на инфраструктурата;
- Надграждане на образователната система;
- Овладяване на ефектите от климатичните промени;
- Адаптиране на трудовия пазар към технологичните и демографските промени.
Всички те трябва да се случват на фона на благоразумна финансова политика с по-ниски нива на дълг и дефицит.
USD
CHF
EUR
GBP
