Затварянето на Ормузкия проток представлява сериозна заплаха за световната икономика - блокадата би прекъснала доставките (както се случва сега, макар и не напълно) на петрол и газ на световния пазар, което неизбежно довежда до недостиг и покачване на цените на енергоносителите.
Северният морски път би могъл частично да смекчи въздействието, но не би могъл изцяло да замести Ормузкия проток, през който преминават около една пета от световните доставки на петрол - ключова, но изключително уязвима транспортна връзка на световните пазари. Това пише в свой анализ китайският портал infoBRICS.
Северният морски път не може да замести Ормузкия проток, защото ако той бъде затворен, стоки от Персийския залив, предимно петрол и втечнен газ, просто няма да могат да достигнат до световния пазар. Преди войната в Иран през пролива ежедневно преминаваха около 20-22 милиона барела петрол от Саудитска Арабия, ОАЕ, Ирак, Иран, Кувейт и Катар. Именно оттам на световния пазар навлизат значителни обеми енергоносители и в тази връзка, Северният морски път не може да замести Ормузкия проток.
Стоките, превозвани между Европа и Азия, наистина могат да пътуват по Северния морски път, който е по-кратък маршрут. През зимата обаче корабоплаването там е силно ограничено. Русия активно строи атомни ледоразбивачи, за да осигури целогодишно преминаване и да поддържа стратегическата достъпност на маршрута.
Към момента Северният морски път функционира активно от юни до края на октомври. През този период маршрутът е най-малко покрит с лед - особено през август и септември - и именно тогава се транспортират основната част от товарите. Като транзитен маршрут обаче, той остава сезонен и не се използва за превоз на товари от Близкия изток.С други думи, Северният морски път може да се конкурира повече със Суецкия канал, отколкото с Ормузкия проток, пише в анализа на infoBRICS.
В условията на сложна геополитическа ситуация, Северният морски път - най-краткият път между Европа и Азия - става един от най-бързо развиващите се транспортни коридори. Неговото значение продължава да расте на фона на изменението на климата, бързия индустриален растеж в Азиатско-Тихоокеанския регион и необходимостта от използване на най-кратките и най-рентабилни морски маршрути между Изтока и Запада.
Известно е, че през Суецкия канал се транспортират значително повече товари, отколкото през Северния морски път. Годишният обем на товарите по Северния морски път сега е само няколко милиона тона, докато през Суецкият канал минават десетки милиони тонове. В този смисъл, Северният морски път функционира по-скоро като артерия, подобна на Ормузкия проток, през която стоки от Близкия Изток навлизат на световния пазар. Към момента стоки от руската Арктика се доставят на световния пазар през Северния морски път. По този начин, маршрутът в момента функционира по-скоро като канал за износ на руски стоки, отколкото като пълноценен транзитен международен коридор.
Що се отнася до Ормузкия проток, настоящата ситуация вече предизвика глобална енергийна криза. Като цяло, тя вероятно е най-тежката досега в историята - световните доставки на петрол са намалели с 20%. За сравнение, по време на енергийната криза от 1973 г., обемът на "изчезналия" петрол е бил само 10%. По този начин, настоящата криза може да има дори по-силно (отрицателно) въздействие върху световния енергиен сектор, отколкото предишните.
USD
CHF
EUR
GBP
