Ормузкият проток — артерията, през която преминава около една пета от световния суров петрол, е блокиран практика затворен от началото на март, когато избухна войната с Иран. Около 20 кораба са били атакувани в района, а търговският трафик е спаднал с около 97% спрямо нормалните нива. И все пак протокът не е просто "затворен" — той е затворен избирателно, и това разграничение има огромно значение за световните енергийни пазари.
Между 1 и 15 март протока са преминали поне 89 кораба, включително 16 петролни танкера, сочат данните на морската компания Lloyd's List Intelligence, цитирани от АП. Това са значително по-малко от обичайните 100 до 135 преминавания дневно преди войната, но е далеч от пълна блокада. Повече от една пета от тези кораби са свързани с Иран, а сред останалите фигурират съдове с китайска и гръцка собственост.
Иран е успял да изнесе над 16 милиона барела петрол от началото на март, изчислява платформата за търговски данни Kpler. Основният купувач остава Китай — логична последица от западните санкции и свързания с тях риск. Техеран ефективно е запазил собствения си износен канал, като използва контрола над протока като лост: пропуска собствените си товари, а за всички останали поддържа режим на строга селективност.
Редица кораби са намерили начин да се възползват от тази логика. Анализ на платформата MarineTraffic установи, че някои съдове в района са обявявали китайска принадлежност или изцяло китайски екипаж, за да намалят риска от нападение — тактика, която използва по-близките отношения между Пекин и Техеран.
Дипломатическият фактор също играе роля: индийският външен министър Субраманям Джайшанкар потвърди пред Financial Times, че двата индийски LPG танкера — "Шивалик" и "Нанда Деви", собственост на държавната Shipping Corporation of India, са преминали протока около 13-14 март след преговори с Иран.
LPG (пропан-бутан) е основното готварско гориво за милиони индийски домакинства.
Пакистанският танкер "Карачи" на Националната корабоплавателна корпорация също е преминал в неделя, а Ирак води разговори с Техеран за пропускане на свои нефтени танкери.
Ричард Мийд от Lloyd's List обобщава модела: съдовете може да транзитират "с поне известна степен на дипломатическа намеса", а Иран е "създал ефективен безопасен коридор" за избрани кораби, преминаващи близо до иранското крайбрежие.
Последиците от (частичното) затваряне за световните енергийни пазари вече са осезаеми. Петролът е поскъпнал с над 40% — до над 100 долара за барел. Още по-драматична е ситуацията с природния газ: азиатският спот-бенчмарк за LNG Japan-Korea Marker се е повишил до 25,40 долара за милион BTU само дни след началото на кризата, а някои търговци са отчитали пикове от 35,40 долара.
Катар, осигуряващ около 20% от световните доставки на LNG, е обявил форсмажор след ирански дронови удари по индустриалните комплекси Рас Лафан и Месаид. Goldman Sachs предупреждава, че едномесечно прекъсване на потоците може да тласне европейските газови цени над 74 евро за мегаватчас, а при криза от повече от два месеца — над 100 евро.
Рискът се разпростира и отвъд енергетиката. Morgan Stanley алармира за заплаха пред тайванската полупроводникова индустрия: островът разполага с едва около 11 дни резерви на LNG, а TSMC консумира близо 10% от цялото електропотребление на страната, произвеждайки 90% от световните напреднали чипове. Всяко продължително прекъсване на захранването би засегнало глобалните технологични вериги на доставка.
Въпреки израелско-американските удари и заплахите на Доналд Тръмп, засега трафика през протока функционира по правила, диктувани единствено от Техеран.
USD
CHF
EUR
GBP
