Мнозина са минавали по този път. Даваш немалка сума пари за най-новия и най-добър според ревюта, консултанти и лични впечатления смарт телевизор. Дизайнът е страхотен, картината - още повече, а софтуерните функционалности са полезни, интересни и работят бързо.
Прескачаме 2-3 години напред и ситуацията е различна. Дизайнът все така е добър, макар и вече да не е последна дума на техниката. Екранът на телевизора обаче си е все така на много високо ниво и със сигурност има още поне толкова живот пред себе си. Само че вече сме на ръба да не желаем даже да включим скъпия си телевизор.
Той работи бавно, приложенията редовно "зациклят", а съобщения за грешки и препълнена памет късат и малкото останали нерви.
Това е много типична ситуация с голяма част от смарт телевизорите - даже и от по-висок клас. Причините за нея се коренят в решения, взети от производителите с цел намаляване на разходите, а сметката най-накрая се плаща от потребителя, който или трябва да се раздели с устройството си, или трябва да мисли алтернативни начини за употребата му скоро след изтичането на гаранцията.
Добре за програмистите - зле за потребителите
Малцина си дават сметка колко фрагментиран всъщност е пазарът на смарт телевизори. Samsung и LG имат съответно Tizen и WebOS, Google TV и Android TV не са едно и също нещо и ги виждаме в различни модели на различни производители, а има още Vidaa, Titan, Fire TV и още много други - и даже не сме започнали да говорим за различните версии и различните хардуерни платформи.
Трудно се пише софтуер специално за даден модел телевизор, а и за повечето разработчици липсва мотивация за това - целта им е да достигнат възможно най-бързо, лесно и евтино до възможно най-голяма част от пазара. Така на помощ идват уеб технологиите. Те всъщност са в основата на огромната част от приложенията за "умни" телевизори.
Най-общо казано говорим за софтуер, направен с HTML5, JavaScript и CSS, като част от елементите може да се намират локално на устройството или буквално да виждаме на телевизора си сайт, пакетиран като приложения.
Това неимоверно ускорява разработката - на една основна с минимални промени могат да се създадат версии за всички основни операционни системи. Обновяването също става тривиален процес, защото може да се случва не устройство по устройство, а директно на отдалечен сървър за всички.
Не е случайно, че при някои от платформите външен разработчик така или иначе не може да използва друго, освен уеб технологии.
Обратната страна на медала е в производителността. HTML5 приложенията в наши дни има как да работят почти със скоростта на такива, които се изпълняват директно на хардуера. Това обаче не е масовият случай.
Затова и нерядко нужните изчислителна мощност и оперативна памет за изпълнението на една и съща задача скачат двойно при HTML5 приложенията в сравнение с тези, написани специално за дадената платформа. Времето за стартиране също отчита подобно забавяне.
Много от проблемите се натрупват с течение на времето - приложенията започват да "носят" по-тежки функционалности и да разчитат на все по-големи изображения. Парадоксалното е, че основната работа - възпроизвеждането на видео, обикновено не е силно засегната. Причината е, че смарт телевизорите могат хардуерно да декодират съдържанието. Така 4K HDR филмът изглежда супер, но ориентацията в интерфейса на стрийминг платформата за него става кошмар.
Дойде RAMагедон
Тук стигаме до втория голям проблем. Знаете ли колко оперативна памет има вашият телевизор? Не са много производителите, които дават данни за това даже в подробните си спецификации. На база на доста разпокъсаната информация онлайн, отговорът със сигурност не е изчерпателен, но освен това не е и твърде приятен.
В ниския ценови клас все още може да се срещнат устройства с по 2GB RAM, а извън топ флагманите често виждаме модели с по 4GB RAM. Да, това не е гейминг смартфон, но все пак е твърде малко - особено ако ще използваме зле оптимизирани smart tv приложения (а голям процент от тях са именно такива).
Производителите опитват максимално да "изпилят" разходите си и всичко, което може да се оптимизира от инженерите до поносими по време на демонстрацията в магазина нива, излиза на пазара. Дълготрайността на това "поносимо" потребителско изживяване зависи от класа телевизор, но мъчението в един момент идва и при собствениците на по-скъпи модели.
Още повече и поради още една причина - все повече производители на "умни" телевизори се опитват да печелят допълнителни пари чрез вграждането на реклами в софтуера. Системите за пускане на традиционно неоптимизирани рекламни клипове и за анализ на гледаното съдържание в реално време допълнително натоварват хардуерната платформа.
На телевизорите просто им трябва много повече RAM. При сегашната ситуация с цените на паметите обаче няма да видим промяна скоро.
Какво можем да направим?
Истината е, че потребителят няма много опции. Няма производител, платформа и модел, които да са "имунизирани" от вече споменатите проблеми. Добавянето на оперативна памет е невъзможно, а намесата в системния софтуер е много трудна за редовия ползвател.
Стъпка в правилната посока са поетите от два от най-големите производители ангажименти за 5 или 7-годишна софтуерна поддръжка, но даже и това не е достатъчно, ако хардуерната платформа е жертва на компромис още от чертожната дъска или няма наистина високи изисквания към работата на външните софтуерни разработчици.
Всичко това не значи, че трябва да се примиряваме с лошо потребителско изживяване или да изхвърляме напълно изправни уреди малко след изтичането на гаранцията им.
Тук даваме малко идеи какво още можете да направите, за да си върнете телевизора:
USD
CHF
GBP
