Има ли опасност от фалстарт на Националния фонд за декарбонизация

Интервю с д-р Драгомир Цанев

Д-р Драгомир Цанев е изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, секретариат на Общинска мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия. Координатор на редица международни научно-изследователски проекти по програмите Хоризонт 2020, LIFE и EUKI, член на експертната група на ИКЕ на ООН по енергийна ефективност и на научния борд на Международна конференция "Пасивна къща".

Автор на серия от публикации и лектор на редица международни конференции в областта на политиките за устойчиво енергийно развитие, принципите на пасивните и почти нулево-енергийни сгради, обученията за енергийна ефективност и ВЕИ и общинското енергийно планиране.

***

С измененията в Закона за енергийната ефективност от ноември 2025 г. Националният фонд за декарбонизация (НФД) е конституиран като основен финансов механизъм за обновяването на сградния фонд в България. По своя замисъл той трябва да подпомага проекти за енергийна ефективност и ВЕИ в сгради чрез възмездно финансиране, комбинирано с ограничени грантови средства, както и да предлага техническа помощ за подготовка на такива проекти.

И докато при многофамилните сгради все пак имаше няколко големи публични програми, при къщите до момента липсва каквато и да е подкрепа, а по данни от проекта на Национален план за сградно обновяване в България има 1 065 584 обитавани еднофамилни жилищни сгради и именно тук е концентрирана голяма част от енергийната бедност.

***

Д-р Цанев, можем ли най-после да очакваме работещ инструмент за обновяване на еднофамилните сгради у нас в светлината на обявената на 22-ри април процедура за избор на управител на НФД?

Има сериозен повод за тревога, тъй като конкурсната рамка очертава фонд с ограничени средства, но затова пък с разнородни функции, множество звена, голям брой възможни продукти и обременен с административна тежест от самия си старт. От друга страна, предвиденото възнаграждение за бъдещия фонд мениджър е в такъв размер, че ако изпълни всички поставени условия, той ще трябва да си плаща, за да управлява фонда.

Освен, разбира се, ако не знае нещо, което не е описано в официалната документация. Другият вариант е целта да е поредното централизиране на ресурс в публичните финансови институции, което в никакъв случай не е най-доброто решение, когато говорим за програма за еднофамилни сгради, която трябва да обхване цялата страна.

Какво се очаква от бъдещия управител на НФД?

На първо място, според процедурата за избор, да осигури ключов персонал - най-малко 7 висококвалифицирани експерти, и заедно с това офис, софтуер, застраховки, вътрешен контрол, външни оценки, координация на техническа помощ и работа в среда с отделни комитети и допълнителни функции. В същото време възнаграждението е ограничено до не повече от 1% от сумата под управление годишно и най-много до 1 млн. евро общо за три години. За съжаление, няма яснота кой за какво ще плаща.

Ако фондът ще има комитет по инвестиции и риск, одитен комитет, комитет по етика и конфликт на интереси, координационно звено за управление на мрежа външни доставчици на техническа помощ, трябва ясно да е записано кои разходи са за сметка на управителя и кои - за сметка на самия фонд. В противен случай процедурата натоварва кандидатите с финансов и организационен риск, който те няма как да остойностят при подаване на офертата.

Буди недоумение и фактът, че докато в конкурсната документация ключовият екип е сведен до 7 фиксирани позиции - изпълнителен директор, юрист, финансови и технически експерти, които само по себе си изискват ресурс, близък до максималното възнаграждение, в оперативните правила, които са неразделна част от документацията и управителят трябва да спазва при всички положения, се появяват и множество други специалисти: главен информационен директор/ръководител на инвестициите, служител по риска, служител по съответствието, двама координатори за техническа помощ, двама програмни координатори, експерт по комуникации, ИТ експерт, както и отговорно лице по ESG въпросите.

Очевидно е, че при заложен толкова нисък таван на възнаграждението моделът е нереалистичен за независим професионален кандидат.

Източник: Freepik.com

Какви форми на подкрепа към декарбонизация се предвиждат и с какви средства за програмни дейности ще разполага фондът?

Оперативните правила описват много широк кръг от форми на подкрепа: грантове, т.нар. "конвертируема (възстановима) безвъзмездна помощ", комбинирани продукти, самостоятелни финансови инструменти, ESCO модели, схеми за финансиране чрез сметките за енергия. Освен това се изискват отделни продуктови прозорци за индивидуални жилищни сгради, многофамилни сгради, обществени сгради, бизнес и МСП, енергийно бедни домакинства и OSS/техническа помощ.

Няма как да говорим, че това е фонд за еднофамилните сгради - самите цели са свързани с изпълнени проекти във всички тези области. В същото време, пак там е записано, че за първоначалния тригодишен оперативен хоризонт прогнозните налични средства за капитализиране на програмните дейности възлизат на 46,7 млн. евро, формирани от 38,4 млн. евро очаквани възстановявания от схемата за общинско улично осветление (несигурни именно поради "възстановимата безвъзмездна помощ" - противоречието се чете в самия термин), 7,2 млн. евро наличности по банковите сметки на фонда и 1,1 млн. евро очаквани притоци по текущи договори.

При такъв малък ресурс е невъзможно да се обоснове създаването на толкова много отделни продуктови линии за различни сегменти и инструменти, още повече че самата конкурсна документация и договорът работят с тригодишен мандат, а в проекта на договора гаранцията за изпълнение необяснимо се изчислява върху петгодишен период. Ако при 46,7 млн. евро за първия цикъл фондът тръгне да прави продукт за едва ли не всеки тип проект и бенефициент, напълно възможно е на практика да се финансират символичен брой проекти за всеки сегмент.

При ограничен стартов ресурс ефективната стратегия не е най-широкообхватната, а точно обратното - най-силно фокусираната, с малко на брой прости и лесно приложими инструменти, които могат бързо да произведат реален резултат.

При това положение можем ли да очакваме първи продукт в подкрепа на санирането на еднофамилни къщи?

Дори и да предположим най-добри намерения, което за съжаление не личи от правилата, ще бъде изключително трудно за управителя да може в разумен срок да предложи реален продукт за еднофамилни сгради. Оперативните правила постановяват преди всичко да се изберат финансови посредници - в общия случай търговски банки - чрез конкурс, а последният такъв опит - за избор на управители на Фондовете за градско развитие, вече отнема повече от три години. Още повече, че ресурс от под 50 милиона евро практически не представлява интерес за търговските банки.

От друга страна, именно сегментът на еднофамилните сгради остана най-дълго без ясна подкрепа, а самите оперативни правила определят именно тях като приоритетна целева група в първоначалната фаза на внедряване на НФД. Успехът на фонда с тази важна целева група ще бъде оценяван само по това дали ще доведе до нещо практическо използваемо за домакинствата: подкрепа за единични мерки - смяна на дограма, ремонт на покрив, изолация, термопомпи, термосоларни и фотоволтаични инсталации, или обновяване на цялата къща.

Това задължително трябва да стане в режим на най-много 50% съфинансиране, защото фонд мениджърът е задължен да привлече поне още толкова частен капитал, колкото е първоначалният публичен ресурс, а частен капитал няма как да бъде използван за грантове.

За това трябват ясни и прости схеми без излишна администрация. Ако не произведе такива резултати, НФД, може отново да се окаже едно по-скоро институционално обещание, отколкото реална помощ. За собствениците на еднофамилни къщи въпросът е дали ще могат да започнат с нещо практично. Те чакат реална възможност да направят първата стъпка. И ако конкурсът не е замислен така, че да доведе до такъв резултат, той ще произведе още от същото: процедури без реална връзка с потребностите на гражданите.

Ето защо същинският избор днес не е между "прост" и "сложен" фонд, а между фонд, който започва навреме с ясен фокус, и фонд, който още в началото се натоварва с толкова много функции, че рискува да прекара първите си години в структуриране на самия себе си.