Порочната според мнозина представители на частния сектор у нас модел за изцяло безплатно саниране на сгради у нас върви към своя края. Моделът ще бъде променен, като в някои случаи заменен от банково кредитиране или частни инвестиции. Това предвижда Стратегията за преодоляване на разликата във финансирането на Националния план за сградно обновяване до 2050-а година.
"Безвъзмездна финансова помощ все пак ще продължи да съществува, но само за най-нуждаещата се част от обществото. Държавата вече ще трябва ще комбинира грантове, кредити и частни инвестиции", заяви пред БНР Цвета Наньова, консултант по жилищна политика и енергийна ефективност.
Защо промяната е добра новина?
Финансирането на сградното обновяване в България има за цел подобряването на енергийната ефективност на сградите. Преминаването към нов и по-устойчив финансов модел опрезелено е добра новина и може най-сетне да ускори тромавите процеси у нас, подчертават експерти.
Реалното прилагане на Директивата за енергийните характеристики на сградите ще започне на 29 май. Тя има за цел постигане на нулеви емисии и пълно намаляване на въглеродния отпечатък на сградния фонд до 2050 г. Важна подробност е, че преработеното европейско законодателство вече не предвижда санкции за собствениците, които не са подобрили енергийните качества на имотите си.
Източник: МРРБ
До 29 май всички страни-членки на ЕС трябва да въведат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да започнат те да се прилагат на практика. След това ключова роля в обновяването на сградите ще имат общините.
У нас предстои да бъдат разкрити центрове за комплексно обслужване. До края на годината ще бъдат разкрити общо 12, като те ще предоставят техническа помощ на желаещите да подобряват енергийната ефективност на сградата си.
"Страните от ЕС трябва да създадат финансови механизми за гражданите си. Това означава да ги подпомогнат финансово. В зависимост от дълбочината на обновяване или от финансовите възможности на хората обаче ще има различни видове подкрепа", допълва Цвета Наньова.
Разкриването на новите центрове могат да бъдат полезни при казуси като използване на възобновяеми източници или пък при цялостно обновяване на сградите, където се изискват различен тип компетентности в различните етапи на обновяването.
До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищна площ - както многофамилни, така и еднофамилни жилищни сгради. До 2035 г. пък реновираните жилищни сгради трябва да достигнат около 79 милиона квадратни метра.
България беше сред първите 8 страни, които представиха в срок Национален план за сградно обновяване до 2050 г. пред Европейската комисия в края на 2025 г. Необходимите инвестиции за реализацията на амбициозните цели са оценява на около 20 милиарда евро до 2035-а година.
USD
CHF
EUR
GBP
