От енергийна криза към глобален шок във всички сфери на икономиката - това носи вече над месец войната в Близкия Изток. Много се говори за горивата и цените по бензиностанциите, но затварянето на Ормузкия проток вече удря по производството на пластмаси, опаковки, текстил и медицински консумативи.
Ударът идва през цените на нафтата - леката нефтена фракция, от която зависи цялата нефтохимическа верига. Цените ѝ в Сингапур пробиха тавана от 1000 долара за метричен тон в края на март — ръст от около 60% само за един месец.
Променливите разходи за производство на полиетилен в Азия са се удвоили от началото на конфликта, а цените на самия полиетилен са скочили с 40-50%, сочат данни на S&P Global.
Общо около 29 милиона метрични тона етиленов капацитет се намират директно в зоната на конфликта — от общо 232 милиона тона в световен мащаб. Загубите на производство от Близкия изток възлизат на 15 милиона тона годишно, а още 140 милиона тона мощности в Азия работят на намалени обороти заради липса на суровина. Общо прекъсванията в производството на етилен достигат 12% от световния капацитет.
Индонезийският производител Chandra Asri обяви форсмажор по всички договори, японските Maruzen Petrochemical и Mitsui Chemical отмениха поръчките си за суровина за втората половина на април. Dow обяви спиране на гигантското си съвместно предприятие Sadara в Саудитска Арабия заради сривове в логистиката.
Директорът на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол предупреди, че "април ще бъде значително по-зле от март", тъй като мартенските доставки са били буферирани от товари, тръгнали преди избухването на войната. Анализаторите на JP Morgan описват случващото се като "верижен шок на предлагането", движещ се от изток на запад.
Дори при моментално прекратяване на огъня, възстановяването на веригите за доставки ще отнеме месеци. За потребителите по целия свят посланието е ясно: пластмасите, опаковките и редица медицински изделия ще поскъпват продължително, независимо от развоя на конфликта.
USD
CHF
EUR
GBP
