Докато Гърция търси нефт и природен газ край бреговете си, едно неочаквано откритие може да се окаже дори по-ценно от изкопаемите горива. Екип геолози от Университета на Малта идентифицира огромен подземен резерв от сладка вода под морското дъно на Коринтския залив - ресурс, който потенциално може да обезпечи водните нужди на страната за десетилетия напред.
Ръководеният от геолога д-р Сенай Хорозал екип е използвал комбинация от дълбоки сондажи, сеизмично изображение и компютърни модели, за да картографира мащабна система от подземни водни басейни. Резултатите от проучването са публикувани в специализираното издание Hydrogeology Journal и разкриват ново разбиране за така наречените офшорни опреснени подземни води (OFG) - сладководни системи, съхранявани под морското дъно.
Отпечатък от ледникови епохи
По данни на учените, подземните водоеми се намират на дълбочина между 15 и 700 метра под морското дъно. Те вероятно са се формирали по време на няколко ледникови епохи, когато нивото на морето е било значително по-ниско от днешното.
През тези периоди дъждовната и речната вода са прониквали в седиментите и са се задържали в тях. По-малко пропускливите слоеве от пясък и глина са действали като естествена "капсула", която е запазила сладката вода в продължение на около 800 000 години.
"Тези геоложки структури са нещо като капсули на времето - те пазят прясна вода от епохи, в които морското равнище е било с десетки метри по-ниско", обяснява д-р Хорозал.
Един от най-големите сладководни резервоари в света
Откритите подземни басейни под Коринтския залив се оценяват на около 250 кубически километра сладка вода - обем, който поставя системата сред най-големите подобни открития в света.
За сравнение, това количество е достатъчно, за да задоволи питейните нужди на цяла Гърция за поне две десетилетия.
Подобни находища са идентифицирани и в други части на света - например край Нова Англия (САЩ) и Нова Зеландия, но до момента в Средиземно море не е откриван резервоар с такъв мащаб.
Водната криза на Гърция
Откритието идва в критичен момент. През последните години Гърция е изправена пред нарастващ недостиг на вода - резултат от по-честите суши, повишаващите се температури и интензивния туристически натиск.
Потреблението на вода в страната е нараснало повече от два пъти за последните 25 години - от 800 милиона до 1,8 милиарда кубически метра годишно.
Особено тревожна е ситуацията в Атина, където живеят около 4 милиона души. Нивата на водата в основните язовири, снабдяващи столицата, рязко спадат. Например, язовир Морнос, най-големият в страната, е намалял от над 670 милиона кубически метра през 2021 г. до под 150 милиона днес - количество, което може да покрие нуждите на града за едва две години напред.
Правителството реагира: инфраструктура за милиони
В опит да осигури стабилни водни доставки, гръцкото правителство вече е обявило проект на стойност 535 милиона евро за изграждане на тунели и канали, които ще пренасочват вода от реките в Централна Гърция към Атина. Проектът трябва да бъде завършен до 2029 г. и се очаква да гарантира водоснабдяването на столицата за следващите 3 десетилетия.
Но сега, благодарение на откритието под Коринтския залив, страната може да разполага с алтернативен и устойчив резерв - естествен подземен източник, който би намалил зависимостта от климатичните цикли и инфраструктурните ограничения.
Изследователите подчертават, че част от сладководните залежи под залива са изключително плитки - в някои райони само на 15 до 100 метра под морското дъно. Това ги прави относително достъпни за добив, но и податливи на екологични рискове.
"Възможно е тази вода да бъде използвана за нуждите на населението, но всяка експлоатация трябва да бъде внимателно регулирана", предупреждават учените.
Неправилното извличане може да доведе до солена инфилтрация или разрушаване на естествения баланс на подземните слоеве - последици, които могат да направят системата необратимо неизползваема.
Откритието на подземни сладководни резерви под Коринтския залив има потенциала да се превърне в геостратегически актив за Гърция. В контекста на климатичната несигурност, растящия туризъм и нуждата от енергийна и ресурсна независимост, достъпът до стабилни водни източници може да се окаже по-ценен дори от петрола.
Освен това, изследването поставя основата за нови технологии за добив на офшорна сладка вода - сектор, който тепърва ще набира икономическа значимост в световен мащаб.
USD
CHF
EUR
GBP
