Известна със сухия си климат и недостига на вода, една северноафриканска държава възлага надежди на впечатляваща мрежа от тръби и резервоари, за да задоволи нуждите си от напояване.
"Голямата река, създадена от човека" (The Great Man-made River, GMR), е монументално инженерно постижение, което често е обявявано за най-големия проект за напояване в света. Амбициозното начинание значително променя земеделския ландшафт и инфраструктурата за водоснабдяване на Либия.
През 50-те години на миналия век, по време на проучвателните дейности за нефт в югоизточната част на Либия, дълбоко под земята са открити значителни количества питейна вода. Тази вода е част от водоносната система на Нубийския пясъчник - огромен резервоар от "изкопаема вода", натрупана през последния ледников период. Осъзнавайки потенциала на този ресурс, в края на 60-те години на ХХ век либийското правителство инициира проекта "Голямата река, създадена от човека", чието строителство започва през 1984 г.
![Снимка 702688](https://webnews.bg/uploads/images/88/2688/702688/640x.jpg?_=1738914971)
Източник: The Great Man-made River Project/Facebook
Мащабната инфраструктура се финансира изцяло от либийското правителство, като за финансирането на проекта се налага 1% данък върху доходите на държавните служители. Според твърдения стойността на проекта е $20-25 милиарда, въпреки че точната изразходвана сума остава неясна.
Параметри
Проектът GMR се състои от обширна мрежа от подземни тръбопроводи и акведукти, предназначени за транспортиране на висококачествена прясна вода от древните водоносни пластове на Сахара до крайбрежните райони на Либия. Системата включва над 1 300 кладенеца, много от които са с дълбочина над 500 м, и се простира на приблизително 4 000 км. Тя доставя около 6,5 милиона кубически метра вода дневно, като снабдява големи градове като Триполи и Бенгази.
Предвид мащабите му, проектът е наречен "осмото чудо на света" от покойния лидер на Либия Муамар Кадафи и това очевидно не е без основание.
Изчисления показват, че за направата на тръбите са използвани около 5 милиона тона цимент, а използваните суровини биха могли да построят "20 големи пирамиди в Гиза". Освен това стоманените жици, използвани при производството на тръбите, са "достатъчно дълги, за да обиколят Земята 280 пъти".
Откакто през 1989 г. за първи път е транспортирана вода по GMR, проектът играе жизненоважна роля в осигуряването на вода за по-гъсто населените крайбрежни райони на Либия, които преди това са страдали от изключителен недостиг на вода.
Въпреки това Голямата река се сблъсква с редица пречки, които не позволяват на проекта да разгърне пълния си потенциал. До началото на 2011 година, когато започва либийското въстание, около 70% от проекта е завършен. По време на последвалата гражданска война заводът за водопроводни тръби в Брега, който произвежда цилиндрични тръби за GMR, е разрушен.
Предизвикателства
На фона на значителните ползи GMR е изправен и пред значителни предизвикателства. Водоносната система на Нубийския пясъчник е невъзобновяем ресурс, поради което все по-често се изразяват опасения относно устойчивостта на темповете на добив на вода. Някои оценки сочат, че при сегашните нива на използване водоносният хоризонт може да бъде изчерпан в рамките на 60 до 100 години.
Други аспекти, внасящи съмнение в дългосрочните ползи и перспективи на проекта, е политическата нестабилност и проблемите с поддръжката на инфраструктурата, които периодично са оказвали влияние върху дейността на проекта през годините. Това, логично, е водило до периодичен недостиг на вода и прекъсвания в доставките.
"GMR е мегапроект, който разчиташе на бившия режим в политическо отношение, за да поддържа съществуването и функционалността си", заявява изследователят Малак Алтаеб пред Newsweek. "Той получи огромна подкрепа от режима на Кадафи по отношение на финансовите потоци и сигурността на строителството и мрежите."
В перспектива Либия е изправена пред критичната задача да намери баланс между непосредствените ползи от Голямата река и дългосрочната устойчивост. Това включва проучване на алтернативни водоизточници, прилагане на мерки за опазване на водата и инвестиране във възобновяема енергия за захранване на съоръженията за обезсоляване и пречистване на водата.
Решаването на тези предизвикателства е от съществено значение за гарантиране на по-нататъшния успех на GMR и дългосрочната сигурност на Либия по отношение на водите.