Договорът за изграждането на канала Сирет-Бараган ще бъде подписан в рамките на тази седмица. Това обяви министърът на земеделието и развитието на селските райони на Румъния, Флорин Барбу. Работата по проекта ще започне след два месеца, като първоначално ще бъдат изградени 35 км от канала. Те ще осигурят напояването на почти 400 000 хектара земеделски площи чрез гравитационна система, използвайки вода от река Дунав.
Проектът за канала Сирет-Бараган, започнат през 1986 година, има за цел да осигури напояване на земеделски площи, да намали риска от наводнения в заливната низина на река Сирет и да улесни вътрешния воден транспорт.
Първоначалните планове предвиждат изграждането на 198 км канал между язовир Калиманещи и езерото Дриду. Въпреки това, проектът е в застой в продължение на години, като до момента са завършени само 5 км от канала, които обслужват около 7 000 хектара земеделски земи.
Рестартът
Въпреки предизвикателствата, мащабната реализация е подновена през 2022 г. от Министерството на земеделието и развитието на селските райони. Според последните данни, проектът ще бъде реализиран на три фази.
Първата включва изграждането на 51,5 км от канала между язовир Калиманещи и Ръмна, като част от този участък вече е в процес на изграждане. Вторият етап обхваща участъка между Ръмна и езерото Дриду, с дължина 139,5 км. Третият етап предвижда завършване на останалата част от канала, като се очаква проектът да бъде финализиран до 2027 г.
За финансирането са предвидени значителни средства - ще бъде включен в Националната програма за възстановяване и устойчивост (PNRR). През 2012 година се прави оценка, според която за завършването на канала ще са необходими около €3,5 милиарда. В допълнение, през последните години са осигурени допълнителни инвестиции, включително кредити за поети задължения в размер на 2,8 милиарда леи за основната напоителна инфраструктура, както и допълнителна подкрепа от €1 милиард за 41 проекта в процес на изграждане.
Ключова роля
Каналът Сирет-Бараган е стратегически важен, като се очаква той да осигури напояване на до 10% от земеделската площ на страната. Нещо повече, според експерти неговата реализация би била "спасението на румънското земеделие". Използването на гравитационна система за напояване ще намали оперативните разходи и ще има минимално въздействие върху околната среда, смятат още специалистите.