Ето защо да не следвате чужди търговски стратегии!

Това, което се случи с нашумял трейд и хората, които го следваха сляпо, е изключително добър пример за един от най-старите капани на пазарите - вярата, че можеш да делегираш отговорността за риска си на някой друг. 2025 година беше пълна с подобни истории, но тази изпъква, защото се случи в момент, в който пазарите изглеждаха спокойни, волатилността беше ниска, а самочувствието - прекалено високо. Точно тогава обикновено се натрупват най-опасните рискове.

Проблемът с чуждите трейдове не е в това, че някой умишлено иска да навреди. Проблемът е, че чуждият трейд никога не е вашият трейд, дори да изглежда така на екрана. Когато гледате нечия сделка, вие виждате само крайния резултат - вход, изход, печалба или загуба. Не виждате какъв процент от капитала е рискуван, какъв е общият портфейл, какви други позиции съществуват паралелно, каква е психологията зад решението и най-важното - какво се случва, ако пазарът тръгне срещу позицията по начин, който не е бил в "базовия сценарий".

Точно тук идва голямата илюзия. Дълги периоди на малки, чести печалби създават усещането за стабилност. Хората започват да вярват, че стратегията е почти безрискова, че "този път е различно", че статистиката ги защитава. В реалността това често са стратегии, които продават риск - бавно, систематично и привидно разумно. Докато в един момент рискът не се върне наведнъж, с лихвите. И тогава няма значение колко успешни са били предишните месеци или години - една-единствена лоша серия е достатъчна да изтрие всичко.

Скъп пазар, тънък лед: Къде може да се счупи еуфорията през 2026-а

Ще бъдат ли възнаградени онези, които търсят "забравените ъгли"?

Особено опасно става, когато в основата стои логика тип "ще увеличим размера, за да си върнем загубата". Това е психологически много привлекателно, защото говори на най-дълбокия ни страх - да не сме "на минус". Но пазарът не знае, че трябва да ни даде възможност да се върнем. Той не е морален, не е справедлив и не прави компромиси. Той просто се движи. А когато срещне стратегия, която разчита на това, че "рано или късно ще се върне", той обикновено избира "по-късно", отколкото портфейлът може да издържи.

Другият голям проблем с копирането на чужди трейдове е асиметрията на мотивацията. Човекът, който дава сигналите, често печели независимо от крайния резултат - чрез абонаменти, такси, репутация или просто мащаб. Последователят, от друга страна, поема пълния удар. За него това не е статистика, а реални пари, реален стрес и често - реални спестявания. Дори когато трейдърът "губи заедно с всички", това не прави ситуацията по-справедлива. Болката не е еднаква, защото стартовите позиции не са еднакви.

Има и още нещо, което почти винаги се подценява - времето. Когато следваш чужд трейд, ти си винаги с една идея по-бавен. Понякога с минути, понякога със секунди, но при определени инструменти това е достатъчно. Особено в опции, фючърси и силно ливъриджирани стратегии, малка разлика във входа или изхода може да превърне "контролирана загуба" в катастрофа. Трейдът, който изглежда добре на скрийншота, може да е бил съвсем различен в реално време.

Всичко това се усилва от социалните мрежи и общностите, където успехът се показва, а рискът се рационализира. Когато нещо върви добре, то се превръща в доказателство за гениалност. Когато се счупи - в "черен лебед", "непредвидимо събитие", "манипулация". Така отговорността постепенно се измества от стратегията към пазара, сякаш пазарът е длъжен да се държи по определен начин. Това е опасно мислене, защото води до още по-голямо поемане на риск точно след загуба.

Апокалипсис и възможности през 2026-а година

Прогноза за финансовите пазари

Истината е проста, но неприятна: ако не можеш сам да обясниш защо дадена сделка съществува, какъв е рискът ѝ и какво правиш, ако си напълно сгрешил - нямаш работа в нея. Няма значение кой я е измислил, колко харизматичен е, колко дълго е печелил или колко последователи има.

Пазарът не възнаграждава вярата, а разбирането.

Чуждите трейдове могат да бъдат полезни само в един контекст - като учебен материал. Като идея, която да бъде разглобена, анализирана и адаптирана към собствената рамка за риск. Всичко останало е форма на хазарт, маскиран като дисциплина. И 2025-а ни го показа по болезнен, но много ясен начин.

В крайна сметка пазарите не наказват грешките веднага. Те наказват увереността без разбиране. А най-бързият път до тази увереност е убеждението, че някой друг вече е свършил мисленето вместо теб.

И един пример...

Историята започва по учебник. Стратегията е "айрън кондор" - на пръв поглед "разумна", пазарно неутрална, с висока вероятност за успех. Продаваш волатилност, залагаш, че индексът ще остане в диапазон, прибираш премията и повтаряш. Седмица след седмица. Месец след месец. Кривата на доходността изглежда като стълба - плавна, равна, без сериозни спадове. За наблюдателя това изглежда почти като безрисков доход. За последователите - като златна кокошка.

Точно тук започва проблемът.

Кондор трейдърът не лъже - той наистина печели. Но това, което не се вижда, е структурата на риска. При тази стратегия печалбите са ограничени и малки, а загубата - рядка, но огромна. Това е класически пример за стратегия, която печели "често и малко", докато не загуби "рядко и фатално". Повечето хора, които я следват, не осъзнават, че не купуват умение, а продават застраховка на пазара.

С времето увереността расте. След няколко спокойни тримесечия започва увеличаване на размера. "Нищо не се случва", "волатилността е ниска", "Фед контролира пазара", "този път е различно". Това са фрази, които винаги се появяват точно преди катастрофата. Защото айрън кондорът работи най-добре в спокойни режими - и умира точно когато режимът се смени.

И режимът се смени.

Един ден пазарът прави по-голям ход от обичайното. Не черен лебед, не краш, просто движение, което излиза извън "статистическия диапазон". За нормален инвеститор - неприятен ден. За кондор стратегия с високо натоварване - екзистенциален риск. Загубите започват да се трупат експоненциално. Тук идва най-опасният момент: опитът за спасяване.

Вместо да се приеме загубата, позицията се "коригира". Разширява се кондорът, добавя се нов, удвоява се размерът, за да се "излезе на нула". Това е моментът, в който стратегията окончателно спира да бъде математическа и става емоционална. Пазарът обаче не преговаря. Следва второ движение. После трето. И онова, което е било години труд, се изпарява за дни, понякога за часове.

Последователите са шокирани. За тях това не е "стратегия с редки големи загуби", а "предателство". Истината е по-проста и по-болезнена: те никога не са разбирали какво следват. Те са виждали само кривата нагоре, но не и опашката на риска. Не са си задали въпроса какво става, ако пазарът не се държи "нормално". А пазарът винаги, рано или късно, спира да бъде нормален.

Този пример е толкова важен, защото показва защо чуждите трейдове са опасни дори когато са честни. Кондор трейдърът може да е вярвал в стратегията си. Може дори да я е управлявал добре дълго време. Но за последователя това няма значение. За него има значение само едно - че е поел риск, който не разбира и не контролира.

Девет интересни имена за вашия портфейл през 2026 г.

Amazon стои като класически пример за "велик бизнес"

Има и още един тънък момент. Човекът, който прави кондорите, може да има допълнителен капитал, други стратегии, външни доходи. За него загубата е удар, но не край. За последователя, който е "all-in", това е краят на играта. Това е фундаменталната асиметрия, за която почти никой не говори.

Изводът от примера с кондор трейдъра не е, че айрън кондорите са лоши. Те са инструмент. Изводът е, че копирането без разбиране превръща и най-елегантната стратегия в бомба със закъснител. 2025 ни го напомни по възможно най-скъпия начин.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.