"Явлението "централна търговска улица" отмира" и затова "бъдещето ѝ е в повече зони за забавление и по-малко магазини" - столичният булевард "Витоша" е чувал много мрачни прогнози за бъдещето си на шопинг локация с десетилетна история.

Последните 15 години обаче донесоха и съвсем реални изпитания - възходът на моловете, Световната финансова криза, строежът на метрото и ред други блокиращи центъра на София големи ремонти, пандемията, възходът на онлайн пазаруването...

Въпреки всичко, единствената търговска улица у нас, която влиза в класациите на най-скъпите в света, продължава да привлича огромен интерес.

Магазините по бул. "Витоша" вече се предлагат по €60 кв./м

Магазините по бул. "Витоша" вече се предлагат по €60 кв./м

Прогнозата на експертите е цените да продължат да растат

Според данни на консултантската компания Colliers за третото тримесечие на годината, средната наемна цена на търговските площи на бул. "Витоша" е 58 евро на квадрат при 45 евро в моловете и 12 евро в ритейл парковете. В същото време делът на свободните площи в сърцето на София е само 2,4% при 3% в търговските центрове.

Какво привлича клиенти и търговци

"Немалко марки, които преди присъстваха само в моловете, вече имат или активно търсят да отворят магазин на главна улица, поради имиджови причини, видимост и директен достъп до клиентите", коментира пред Money.bg Димитринка Раковска, директор на отдел "Търговски площи" в Colliers.

Макар да е категорична, че различните търговски формати действат "по-скоро в симбиоза, отколкото в директна конкуренция", тя отбелязва, че комбинацията от "търговия, заведения, преживяване и социална среда" има голямо значение.

Димитринка Раковска

Източник: Colliers

Димитринка Раковска

"Вследствие пандемията хората особено силно започнаха да ценят откритите пространства и разходките в центъра на града. (...) Отново като видим ефект след пандемията, София се утвърждава като все по-популярна туристическа дестинация, особено сред европейците. "Витоша" е естествената им точка на интерес, което допълнително увеличава пешеходния трафик и я прави атрактивна за търговците", коментира тя.

Ритейл парковете у нас скоро може да станат 100

Ритейл парковете у нас скоро може да станат 100

Работи се предимно по големи проекти

Фактор е и подобряването на инфраструктурата в централната градска част. В същото време, предлагането на търговски площи неизбежно е ограничено и естествената конкуренция няма как да не повлияе на цените.

Булевард "Витоша" днес

Още след големия ремонт около изграждането на втория метродиаметър обликът на търговската улица започна да се променя. Спирането на трамваите отвори място, което бързо беше усвоено най-вече от заведения.

Снимка 738539

Източник: iStock

Какво обаче показват наблюденията на експертите за палитрата от обекти по бул. "Витоша"?

"Една трета от площите са заети от модни търговци, а една четвърт - от заведения. Нашите данни включват само застроената площ, без откритите площи, които заведенията ползват. Ако последната се вземе предвид - заведенията като категория ще заемат най-много площ. Следващите категории са доста по-малко като дял от общата площ - по 7% заемат търговци от сегменти "Здраве и красота", "Аксесоари и бижута", както и "Услуги", отговаря Раковска.

Другите търговски улици на София

Въпреки, че пешеходната част на бул. "Витоша" днес е най-добре познатата търговска улица вероятно в цяла България, в исторически план столицата винаги е имала и други локации с голяма концентрация на магазини. Някои от тях са с много силно представяне и днес, докато други остават в периферията.

"Улица "Пиротска" е доста оживена търговска улица, но с различен фокус. По нея има предимно по-достъпни и нишови стоки. Улица "Граф Игнатиев" е пешеходна зона с добър трафик, но по-скоро транзитен, отколкото целенасочен към пазаруване. Поради това там има предимно заведения, дребни магазини, както и услуги", отбелязва Раковска.

Булевард "Витоша" се изкачва в класацията за най-скъпи търговски улици

Булевард "Витоша" се изкачва в класацията за най-скъпи търговски улици

Така София изпреварва Букурещ, но остава под Белград и Загреб

Тя обаче насочва внимание към една от малките преки на бул. "Витоша" - улица "Съборна": "Наемните нива по нея са най-високите на търговска улица в София - като често са над тези на ул. "Витоша". Трафикът по нея е по-нисък, но с по-висока покупателна способност. На нея са разположени бутици, луксозни марки и брандове от премиум сегмента".

А какво се случва с моловете?

В края на 2000-те и началото на 10-те България беше обхваната от колективна лудост по моловете. В резултат големи търговски центрове се появиха из цялата страна. Постепенно обаче ентусиазмът намаля и от години новините са преди всичко за промени в собствеността, реконструкции и ребрандирания.

Затова и предизвикаха сериозен интерес информациите за прогреса на проекта за новия Promenada Mall, който ще стане най-големият в Пловдив. Завръща ли се мол манията у нас? "Проектът в Пловдив е по-скоро изключение, тъй като пазарът на молове в страната е наситен към момента и нови мащабни проекти не се очакват", отговаря Димитринка Раковска от Colliers.

Promenada Mall: Пловдивският мол гигант е все по-близо до строителство

Promenada Mall: Пловдивският мол гигант е все по-близо до строителство

Идейният проект вече е внесен - ще има 5 нива и 150 000 кв.м РЗП

По думите ѝ моловете изискват значителни капиталови инвестиции, имат дълги срокове за реализация и сложна експлоатация и така на преден план излиза "по-лесната за реализация алтернатива - ритейл паркове". Този формат се наложи у нас, като почти не остана голям град без такъв тип търговски площи.

"Продуктът се харесва на потребителите, поради лесния достъп, удобния паркинг и наличието на разнообразни марки на едно място. На инвеститорите се харесва поради ниските разходи за реализация и понастоящем силното търсене на нови локации от търговци, ориентирани към масовия пазар и предлагащи стоки на много изгодни цени", обяснява експертът.

Имиджови локации и заведения в центъра и изгодни стоки на удобно за пазаруване с кола място - звучи именно като ефективна търговска симбиоза. Или най-малкото като модел, който е по-устойчив на икономическите трусове, които както показва историята до момента никога не са напълно изключени.