По традиция, в края на всяка година си позволявам да погледна към най-лошото, което може да се случи на финансовите пазари през следващата. Не защото очаквам апокалипсис, а защото пазарите почти винаги наказват не онези, които се страхуват, а тези, които отказват да си представят негативния сценарий. Историята показва, че големите кризи рядко идват от напълно непознати фактори. Те обикновено са резултат от натрупване на рискове, които дълго време са били пренебрегвани, омаловажавани или оправдавани с аргумента "този път е различно".
След изключително силните години за пазарите, доминирани от изкуствения интелект, технологичната концентрация и вярата в контрола на централните банки, 2026 г. изглежда като година, в която системата може да бъде поставена на сериозно изпитание.
Апокалиптичният сценарий за 2026 г. започва, логично, с паричната политика. Федералният резерв се намира в най-трудната си позиция от десетилетия насам. От една страна, инфлацията е овладяна достатъчно, за да позволи облекчаване на финансовите условия. От друга - тя остава структурно по-висока от нивата, с които светът беше свикнал преди пандемията. Фискалната експанзия в САЩ, геополитическите конфликти и фрагментацията на глобалната търговия създават постоянен инфлационен фон. Най-големият риск тук не е едно конкретно решение, а загубата на доверие, че Фед "държи волана". Ако пазарите започнат да вярват, че централната банка изостава от инфлацията или се поддава на политически натиск, корекцията може да бъде рязка и безмилостна.
Към това се добавя възможно възобновяване на търговската война - този път не само между САЩ и Китай, а и между САЩ и Европа. Един сценарий, който изглежда крайно политически, но има огромни икономически последствия, е евентуална ескалация около Тайван. Потенциална китайска окупация, дори в "ограничен" формат, би задействала верижна реакция от санкции, ответни мерки и срив на глобалните вериги за доставки. Търговската война би се върнала с пълна сила, но в много по-неблагоприятна среда - с по-високи дългове, по-малко фискално пространство и по-уморени икономики.
Технологичният сектор, който беше гръбнакът на растежа през последните години, също крие сериозни системни рискове. Все по-често се говори за принудително раздробяване на Google, както и за мащабни регулаторни санкции от страна на Европейския съюз. Големи глоби, ограничения върху бизнес моделите и дори структурни промени могат рязко да променят оценките на технологичните гиганти. При положение че доходността на пазарите е изключително концентрирана именно в тези компании, подобен удар би имал ефект, далеч надхвърлящ конкретния сектор.
Друг подценяван риск идва от криптопазара. След легитимирането на биткойн чрез ETF-и и навлизането на институционален капитал, системното значение на този пазар вече е несравнимо по-голямо от преди. Голяма кражба, пробив в инфраструктурата или фалит на ключов играч биха могли да предизвикат верижен ефект - не само в криптосферата, но и в традиционната финансова система. В свят, в който границата между "алтернативни" и "традиционни" активи се размива, подобен шок може да разклати доверието много по-дълбоко, отколкото инвеститорите са готови да признаят.
Геополитическата карта допълва апокалиптичния пъзел. Северна Корея, която в момента е необичайно тиха, остава класически пример за риск с ниска вероятност, но с огромно въздействие. Всяка ескалация - ядрен тест, военен инцидент или провокация в региона - би могла да предизвика глобален "risk-off" режим в момент, когато пазарите са силно самодоволни.
И, разбира се, петролът. След години на подценяване и ограничени инвестиции, енергийният пазар остава изключително чувствителен към геополитически събития. Един сериозен петролен шок - независимо дали вследствие на конфликт в Близкия изток, напрежение с Венецуела или нови санкции - може бързо да върне инфлацията "в играта". Това би ограничило възможностите на централните банки да реагират и би поставило икономиките в класическа стагфлационна среда - кошмарен сценарий за финансовите пазари.
Всичко това прави 2026 г. потенциално година на рязка преоценка. След няколко поредни години на силни ръстове, рискът е асиметричен. Пазарите имат много повече какво да загубят, отколкото да спечелят, ако нещо се обърка.
Възможностите: къде апокалипсисът ражда потенциал
И въпреки това, всяка криза създава и възможности. Именно в такива години се полагат основите на следващите цикли.
Петролът и енергийният сектор остават сред най-очевидните кандидати за преоценка. Подценени, недоинвестирани и политически непопулярни, те могат да се окажат ключови в свят на възобновяваща се инфлация и геополитическа нестабилност.
Европейските акции също изглеждат структурно изостанали. Те не обещават блясъка на американските технологии, но предлагат нещо, което пазарите често преоткриват в трудни времена - оценка, дивидент и реална икономическа експозиция. Ако най-лошите рецесионни сценарии не се реализират, Европа може да продължи да догонва.
Малките и средните компании са друг сегмент, който може да изненада. Исторически именно те се представят добре след периоди на крайна концентрация и доминация на мегакорпорации.
И не на последно място - родният капиталов пазар. Българската борса остава далеч от глобалните прожектори, но именно това я прави интересна. При потенциално стабилизиране на политическата среда и стабилна макрорамка, догонващ ефект и сравнително ниски оценки, местният пазар може да продължи бавно, но устойчиво да наваксва, особено ако международният капитал започне да търси алтернативи извън пренаселените пазари.
Финален прочит
2026 г. не изглежда като година на спокойствие. Тя изглежда като година на избор - между самодоволството и подготовката, между игнорирането на риска и осъзнаването му. Апокалипсисът не е базов сценарий, но възможността за него не е за пренебрегване. А пазарите, както винаги, ще възнаградят не онези, които са най-смели, а тези, които са най-добре подготвени.
Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
