Краят на всяка календарна година на капиталовите пазари носи със себе си повтарящ се, но често подценяван модел, при който най-зле представящите се компании не просто остават под натиск, а в много случаи задълбочават спада си. Това движение рядко е свързано с внезапно влошаване на основната дейност точно през декември, а по-скоро с поведенчески и счетоводни причини, сред които изпъква стремежът на инвеститорите да реализират загуби с данъчни цели. Този процес създава временен, но силен дисбаланс между предлагане и търсене, който изкривява цените и подготвя сцената за напълно различна динамика в първите седмици и месеци на новата година.
Статистическите наблюдения върху американския пазар показват, че акциите с най-слабо представяне през годината често регистрират допълнителен спад именно през последните две до три седмици. Причината е проста и повтаряема - инвеститори, които вече са загубили доверие или търпение, предпочитат да "заключат" загубата си преди края на отчетния период, вместо да я пренасят напред. Това поведение няма връзка с бъдещия потенциал на компанията в следващата година, но оказва силно влияние върху краткосрочната цена. Така се създава ситуация, при която лошото представяне се самоподхранва, а спадът става по-дълбок, отколкото биха оправдали реалните показатели.
Историята обаче показва, че именно тези компании често демонстрират по-добро относително представяне в началото на следващата година. Януари традиционно е месец, в който данъчният натиск изчезва, а инвеститорите започват да преоценяват портфейлите си на по-чиста основа. Акции, които са били продадени не заради фундаментална слабост, а поради календарни причини, често се възстановяват още през първия месец. Много академични изследвания от втората половина на двадесети век до днес показват, че т.нар. "януарски ефект" е най-силно изразен именно при най-зле представилите се книжа от предходната година.
Ако погледнем първите три месеца след смяната на годината, картината става още по-интересна. Статистически, групата от най-слабите акции за предходната година често показва по-висока средна доходност през първото тримесечие спрямо пазара като цяло. Това не означава, че всички проблеми изчезват или че всяка такава компания е добра дългосрочна възможност, а че цените в края на декември често отразяват прекомерен песимизъм. Когато този песимизъм се разсее, настъпва нормализиране, което само по себе си създава възходящо движение.
През настоящата година отново се наблюдава подобен модел. Сред най-зле представящите се компании попадат както отделни индустриални имена, засегнати от слаб цикъл, така и големи утвърдени корпорации, които временно са загубили пазарно доверие. Типично за тези случаи е, че бизнесът продължава да функционира, приходите не се сриват драматично, но комбинацията от по-ниски маржове, високи разходи или неблагоприятен секторен климат води до продължителен спад в цената на акциите. Именно такива компании стават обект на силен натиск в края на годината, когато краткосрочната логика надделява над дългосрочния анализ.
Тук естествено се появява историческата стратегия, известна като "Dogs of the Dow", която представлява систематизиран опит да се използва този феномен. Основната идея е проста - от тридесетте компании в индекса Dow Jones се избират десетте с най-висока дивидентна доходност в края на годината, което обикновено означава, че цената им е паднала спрямо изплащаните дивиденти. Тези компании често са именно "изоставащите", временно изпаднали от благоволението на пазара, но все още стабилни като бизнес.
Историческите данни, които стоят в основата на тази стратегия, са впечатляващи, макар и не гарантиращи бъдещи резултати. В периода от 1957 до 2003 година този подход е носил средна годишна доходност от около 14.3%, докато самият Dow Jones е реализирал приблизително 11%. В по-краткия, но по-интензивен период между 1973 и 1996 година разликата е още по-ясна - около 20.3% средна годишна доходност за "кучетата" срещу 15.8% за индекса. Това показва, че системното насочване към временно подценени, но устойчиви компании може да донесе по-добър резултат в дълъг хоризонт.
Важно е да се подчертае, че логиката зад тази стратегия не е в гадаене на бъдещето, а в разбирането на пазарната психология. Компаниите в Dow Jones са подбрани именно защото са големи, утвърдени и с доказана устойчивост. Когато една такава компания се превърне в "изоставаща", причината често е циклична, а не структурна. Краят на годината усилва този ефект чрез продажби с данъчни цели, а началото на новата година позволява на цените да се върнат към по-балансирано ниво.
Разбира се, стратегията не е без рискове. Историята не се повтаря механично, а пазарната среда се променя. Това, което е работило добре през втората половина на двадесети век, може да даде по-смесени резултати в свят на по-бързи информационни потоци и по-активно управление. Въпреки това, основният извод остава валиден - най-зле представящите се компании в края на годината често са жертва не само на реални проблеми, но и на календарни изкривявания.
В крайна сметка, статистиката за задълбочаването на спада в края на годината и последващото възстановяване в началото на новата не е покана за сляпо следване на формули, а напомняне, че пазарът често наказва прекомерно в кратък хоризонт. Истинската стойност на тези наблюдения е в разбирането, че декемврийските цени често отразяват емоция и счетоводна логика, докато януари и първото тримесечие връщат фокуса към по-трезва оценка. Пазарът няма памет за календарите, но инвеститорите имат, и именно там се раждат тези повтарящи се модели.
Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
