Най-поевтинелите големи компании в САЩ и Европа през 2025 г.

Една от най-парадоксалните характеристики на 2025 година е, че тя ще влезе в историята като силна година за индексите, но изключително тежка година за немалка група отделни акции. Докато S&P 500 се движеше към трета поредна година с двуцифрен ръст, под повърхността се натрупа напрежение, което в края на годината ясно пролича: стотици компании приключват годината с дълбоки спадове, често от порядъка на 40-60%. Това не е маргинален феномен. Това е структурен сигнал.

Именно тук започва логиката на анализа за най-поевтинелите акции - не като списък с "лоши компании", а като огледало на пазарните грешки, прекомерните очаквания и цикличните илюзии, които доминираха в САЩ и Европа през последните години. Краят на годината традиционно е моментът, в който тези грешки се кристализират, а често и моментът, в който започват да се коригират.

САЩ: спад не от слабост, а от срив в очакванията

Американският пазар дава най-ясната картина. През 2025 г. над 200 компании от S&P 500 са на отрицателна територия, а най-зле представилите се 10-15 имена отчитат среден спад около 50%. Това е особено показателно, защото говорим за големи, ликвидни и добре познати компании, а не за спекулативни малки играчи.

"Най-важната формула в инвестирането — и защо променя всичко"

Чували ли сте за мига, в който хаосът се превръща в структура, а надеждата в система?

Сред най-сериозно пострадалите се открояват няколко типа бизнеси. Първо, финтех и софтуерни компании, които в предходните години бяха оценявани като "структурни победители". Fiserv е показателен пример - срив от над 40% за годината след драстично понижение на очакванията за ръст на приходите. Тук няма срив на индустрията, а рязко преоценяване на темпа на растеж, което пазарът вече не е готов да плаща.

Второ, потребителски брандове с изключително силна история. Chipotle, Lululemon, Deckers Outdoor - това са компании, които дълго време бяха третирани като "качествен растеж" и се търгуваха на премиум оценки. През 2025 г. именно този премиум беше наказан. Спадовете от над 40% при някои от тези имена не идват от фалит на бизнес модел, а от умората на пазара да финансира перфектни сценарии.

Трето, класически циклични и инфраструктурни играчи - химия, недвижими имоти, телекомуникации. Dow, Alexandria Real Estate, Charter Communications са примери за компании, при които комбинацията от високи разходи, по-бавен растеж и промяна в лихвената среда доведе до силен натиск върху цените.

Прилича ли AI-цикълът в момента на "дот-ком" балона?

Понякога очакванията се разминават с логиката

Важно е да се подчертае нещо ключово: тези компании в края на 2025 г. вече се търгуват при значително по-ниски оценки, често между 7 и 14 пъти бъдещи печалби, спрямо над 25-30 пъти година по-рано. Това означава, че голяма част от лошите новини вече са в цената. Исторически именно такива моменти - когато качествени компании са масово изоставени - създават асиметрия за следващия цикъл.

Европа: по-малко еуфория, но по-дълбока структурна слабост

При Европа картината е по-различна, но не по-малко показателна. Докато широките индекси като STOXX Europe 600 завършват годината с положителен резултат, вътре в пазара се образува дълбока фрактура между печелившите и губещите. Най-силно пострадаха компании, които са структурно чувствителни към регулации, държавна политика, енергийни трансформации и глобална търговия.

Ørsted се превърна в символ на болезненото отрезвяване около зелената енергия, където огромните капиталови разходи и по-ниската възвращаемост започнаха да тежат повече от дългосрочния наратив.

WPP от своя страна пострада от забавяне на рекламните бюджети и структурна несигурност около ролята на AI в креативните индустрии.

Дали ще има "Рали на Дядо Коледа" може да предскаже представянето на пазарите през 2026 г.

Пазарите вече минаха през цикъл на парично облекчаване

При автомобилните производители и строителните компании ударът дойде от комбинация между по-високи лихви, политически риск и забавящо се потребление. Именно тази смесица от макро натиск и секторни страхове създаде среда, в която редица европейски акции навлизат в края на годината силно обезценени спрямо историята си — класически фон, в който пазарът започва да търси не растеж, а асиметрия.

Спадовете при някои европейски имена също надхвърлят 40-50%, но тук има една съществена разлика спрямо САЩ: оценките и преди това не бяха високи. Това означава, че европейските губещи често изглеждат "евтини от години", но без катализатор. Именно затова сравнението между двата региона е важно - в САЩ спадът идва от разочарование, в Европа - от хроничен песимизъм.

Съпоставката: различни причини, сходна възможност

Когато се поставят една до друга, САЩ и Европа показват два различни типа "най-губещи". В Америка това са компании, които пазарът е обичал прекалено много. В Европа - компании, които пазарът никога не е обичал достатъчно. И в двата случая обаче се получава сходен резултат: дълбоко понижение в цените и рязко свиване на очакванията.

Исторически погледнато, именно края на годината е моментът, в който губещите са най-силно под натиск. Данъчни продажби, ребалансиране на портфейли, затваряне на позиции с лошо представяне - всичко това концентрира продажбите в ноември и декември. В началото на следващата година често се наблюдава обратният процес: същите тези акции, които са били агресивно продавани, започват да възстановяват част от загубите си, дори без фундаментална промяна.

Пенсионната пропаст на Европа: Къде се намира България?

Европа като цяло застарява, но само малка част от нея старее достойно

Това не означава, че всички най-поевтинели акции автоматично са добра инвестиция. Означава обаче, че разпределението на риска се променя. При спад от 50% потенциалът за нови 50% загуба вече е значително по-малък, докато потенциалът за възстановяване при най-малка положителна изненада се увеличава.

Краят на годината като тест за дисциплина

В този контекст краят на 2025 г. изглежда като класически момент за преоценка. Не за преследване на победителите, които вече са в центъра на консенсуса, а за хладнокръвен поглед към онези акции, които са били наказани най-жестоко. В САЩ това са бивши "quality" и "growth" имена с все още стабилен бизнес. В Европа - компании с ниски оценки, при които дори умерено подобрение в средата може да отключи сериозно движение.

Именно тази симетрия между двата региона прави анализа важен. Пазарите не се движат линейно. Те наказват прекомерните очаквания и възнаграждават търпението. Най-поевтинелите акции на годината рядко са най-лошите инвестиции за следващата. Често те са просто тези, при които пазарът вече е капитулирал.

*Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на активи.