Краят на годината - традиционен момент за маневри с портфейлите за инвеститорите

Краят на годината традиционно е моментът, в който пазарът започва да се държи по-различно от това, което виждаме през "нормалните" месеци. Не защото фундаментите внезапно се променят, а защото времето започва да има значение само по себе си. Календарът става фактор. Ликвидността се изтънява.

Големите участници мислят за затваряне на книги, за ребалансиране, за това как ще изглеждат портфейлите им на 31 декември, а не за това какво ще стане през следващите пет години. Именно в този контекст трябва да се гледа и представянето на акциите в последните седмици на годината.

Пазарът влиза във финалната фаза на 2025 г. след 3 изключително силни години. Това е важно, защото при такъв фон дори нормални движения започват да изглеждат като "проблем". Слабите дни се усещат по-силно, а всяка негативна новина се интерпретира през призмата на "дали това не е краят на ралито". Истината е, че в момента не виждаме край на цикъла, а по-скоро смяна на ритъма.

Ключовото напрежение в края на годината идва от три места. Първото е макроданните. Забавеният доклад за заетостта за ноември и инфлационните данни идват в момент, когато пазарът вече е изградил сравнително стабилен наратив за 2026 г. - умерен растеж, постепенно понижаващи се лихви и по-малко инфлационен натиск. Проблемът не е, че тези данни могат да "счупят" историята, а че могат временно да я разклатят.

Краят на годината не е моментът, в който инвеститорите обичат несигурност, дори когато тя е временна.

Източник: iStock

Вторият фактор е Федералният резерв. Последното понижение на лихвите и сигналът за по-предпазлив подход през 2026 г. бяха приети сравнително спокойно. Пазарът вече не търси агресивна подкрепа от Фед, а яснота. В този смисъл фокусът постепенно се измества от инфлацията към пазара на труда. Ако данните за заетостта покажат по-рязко влошаване, това може да ускори очакванията за нови понижения на лихвите, но парадоксално - да създаде и напрежение в акциите.

Причината е проста: пазарът иска по-ниски лихви поради "нормализация", не поради страх от рецесия.

Третият и често подценяван фактор е чисто техническият - тримесечният ребаланс на индексите. Това е моментът, в който големите пасивни и активни фондове използват концентрираната ликвидност, за да пренаредят портфейлите си. Тези движения не са вот на доверие или недоверие към икономиката. Те са механични, но ефектът им върху цените може да е сериозен, особено в среда с по-ниска ликвидност. Затова и в последните дни на годината често виждаме резки движения без ясна фундаментална причина.

Интересното е, че под повърхността на по-слабите индекси се случва нещо по-здравословно. Ротацията, която започна преди седмици, продължава. Част от инвеститорите намаляват експозицията си към най-натоварените AI и технологични имена и търсят по-широко участие в пазара.

Това се вижда в относително по-доброто представяне на Dow Jones спрямо Nasdaq и в по-стабилното поведение на циклични и "стари" сектори. Това не е бягство от риска, а по-скоро пренареждане на риска.

В края на годината често се говори за "window dressing" - козметично подобряване на портфейлите. Истинският риск обаче не е в това, че някой ще продаде или купи нещо в последния момент, а в това да се взимат решения без рамка. Историята показва, че най-лошите движения за инвеститорите често се случват именно в последните дни на годината, когато се смесват емоции, ниска ликвидност и желание "да се направи нещо".

По-важният въпрос е какво ни казва настоящото представяне на акциите за 2026 г. Отговорът не е в това дали индексите ще затворят годината с плюс или минус. Отговорът е в поведението. Фактът, че при спадове не виждаме паника, че ротацията се случва, а не масово излизане от пазара, и че икономическият наратив остава за растеж, макар и по-умерен, е конструктивен сигнал. Пазарът не изглежда като такъв, който се подготвя за срив. По-скоро прилича на пазар, който си поема дъх.

Източник: iStock

Краят на годината рядко е момент за агресивни залози. Той е момент за изчистване на излишния риск и за връщане към по-неутрални позиции. Това не означава да се избягват акциите, а да се приеме, че след три силни години следва период, в който селекцията и дисциплината ще са по-важни от инерцията.

Исторически краят на годината и първите седмици на новата имат собствена динамика, която често се повтаря независимо от конкретния икономически фон. В последните търговски дни на декември пазарът обикновено се характеризира с по-ниска ликвидност, засилени технически движения и ясно изразено поведение на "прочистване". Губещите позиции често се продават агресивно - както от индивидуални инвеститори, така и от фондове - поради данъчни съображения, затваряне на позиции и желание портфейлите да изглеждат "по-чисти" в края на отчетния период. Това създава изкривяване в цените, което рядко има нещо общо с фундаментите.

Осем дивидентни фонда тип - "за всекиго по нещо"!

Дивидентът не е една стратегия, а цяла вселена от различни стилове

Именно от това изкривяване се ражда т. нар. януарски ефект. Статистически, в дългосрочен план, месец януари е сред най-силните за фондовите пазари, особено за по-малките компании и за акциите, които са се представили най-слабо през предходната година. Историческите данни за американския пазар показват, че средният ръст на широките индекси през януари е в диапазона 1-2%, като в години след силни разпродажби в края на декември този ръст често е значително по-висок. При малките капитализации ефектът традиционно е още по-изразен.

Механиката е сравнително проста. Продадените в края на годината губещи позиции често се изкупуват обратно в началото на следващата, след като натискът от данъчни продажби и ребалансиране изчезне. Паралелно с това новите парични потоци - бонуси, нови вноски във фондове и свеж капитал в началото на годината - търсят експозиция и често се насочват именно към по-евтините, изоставащи активи. Така януари се превръща в месец на възстановяване и ротация, а не просто на инерционно продължение на трендовете от декември.

Важно е обаче да се подчертае, че януарското рали не е гаранция, а тенденция. То работи най-добре в среди, в които макроикономическият фон е стабилен и няма доминиращ системен риск. В години на рецесия или сериозни финансови сътресения ефектът може да бъде слаб или напълно да липсва. Но когато пазарът влиза в новата година със сравнително балансирани очаквания, умерен оптимизъм и без крайни оценки, сезонността често се проявява с изненадваща последователност.

"Най-важната формула в инвестирането — и защо променя всичко"

Чували ли сте за мига, в който хаосът се превръща в структура, а надеждата в система?

Затова и периодът между края на декември и началото на януари не бива да се разглежда като случаен шум, а като прозорец, в който пазарът "рестартира" позиционирането си. Исторически именно тогава се вижда кои движения са били технически и кои имат потенциал да прераснат в по-устойчиви трендове през новата година.

В този смисъл представянето на акциите в края на годината не е предупреждение, а напомняне. Напомняне, че пазарът не се движи линейно, че ликвидността има значение и че най-големите грешки обикновено се правят, когато времето изглежда "маловажно". А в края на годината времето никога не е маловажно.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.