Притесненията около пазара на облигации в края на 2025 г. не възникват от срив или внезапна криза, а от нещо по-фино и по-неудобно за инвеститорите - комбинация от твърде добри резултати, прекалено спокойствие и първи пукнатини в кредитната структура. Годината се оказа изненадващо силна за почти всички сегменти на облигационния пазар - от държавни ценни книжа, през инвестиционен клас, до по-рискови високодоходни облигации и банкови заеми. Именно този всеобхватен положителен резултат поражда съмнение. Историята на финансовите пазари рядко е благосклонна към периоди, в които "всичко върви добре едновременно", и инвеститорската психология започва да търси скрития риск.
Фактите обаче изискват по-хладен прочит. Кредитните спредове - разликата в доходността между по-нискокачествени и по-висококачествени облигации - са се свили до едни от най-ниските си нива за последните повече от 25 години. Това означава, че пазарът изисква изключително малка допълнителна компенсация за поемане на кредитен риск. В нормална среда подобна ситуация е сигнал за увереност в икономиката и в корпоративните баланси. В късен цикъл обаче тя започва да изглежда като самодоволство. Паралелно с това емитирането на корпоративен дълг се ускорява, подхранвано от инвестиционния бум, свързан с изкуствения интелект и капиталовите разходи за инфраструктура. Повече дълг при по-тесни спредове означава по-голяма чувствителност на системата към бъдещи сътресения.
Конкретен фокус на тревогите стана фалитът на високорисковия автомобилен кредитор Tricolor през септември, който подаде молба за защита по глава 7. Макар компанията да не е системно значима, самият факт, че проблем възниква в сегмент с по-ниско качество, беше достатъчен да разклати доверието. Кредитните пазари по правило реагират по-рано от акциите, а подобни събития често се възприемат като "канарче в мината". Това не означава автоматично криза, но подсказва, че периодът на безпроблемно поемане на риск може да е към края си.
Въпреки тези сигнали, тезата, че облигациите трябва да бъдат разпродавани, не намира силна подкрепа сред големите институционални анализатори. Напротив, позицията е по-нюансирана. Стратези от Morgan Stanley подчертават, че макар спредовете да са твърде тесни, очакваното им разширяване през новата година е умерено. Прогнозите сочат увеличение от около 0.1 процентни пункта при облигациите от инвестиционен клас и около 0.4 пункта при високодоходните. Това е по-скоро нормализация, отколкото шок, и означава, че по-висококачественият дълг ще има относително предимство, но не и че пазарът като цяло е изправен пред срив.
Към това се добавя и въпросът за срочността. Рискът, свързан с по-дългия матуритет, нараства, тъй като доходностите по краткосрочните облигации са се понижили по-бързо през годината от тези по дългосрочните. Това създава среда, в която по-кратките стратегии изглеждат по-устойчиви при промени в лихвените очаквания. Разликата в представянето между краткосрочни и дългосрочни държавни облигационни фондове през 2025 г. е малка, но показателна - тя отразява, че пазарът вече не възнаграждава търпението с допълнителна доходност така, както го правеше в началото на цикъла.
Централна роля в тази картина играе Federal Reserve. Несигурността около бъдещата лихвена политика продължава да бъде основен източник на колебания. Въпреки това, комбинацията от по-умерена парична политика, по-малко фискални ограничения и по-благоприятна регулаторна среда създава това, което анализаторите наричат "тройно облекчение". В такъв контекст облигациите, особено тези с по-високо качество, запазват ролята си на стабилизиращ елемент в портфейлите.
Съществената промяна е в тактиката, а не в стратегическата посока. В началото на 2025 г. поемането на повече кредитен риск имаше смисъл - по-нискокачествените, по-дългосрочни облигации предлагаха адекватна компенсация. Днес въпросът, който инвеститорите трябва да си зададат, е дали допълнителният риск все още си струва. Когато разликата в доходността между сигурен и по-рисков дълг е минимална, всяко негативно събитие има по-голям относителен ефект.
Затова препоръките се движат към постепенно повишаване на качеството - повече облигации с висока оценка, по-малко експозиция към най-рисковите сегменти, и по-кратка срочност. Интерес представляват и ипотечни ценни книжа, гарантирани от държавни агенции, които исторически се държат по-стабилно при стрес. Някои анализатори виждат и относително по-добри възможности извън Съединените щати, особено в Европа, където оценките и цикълът на паричната политика се различават.
Важно е да се подчертае, че този анализ не отрича риска. Напротив, той го поставя в контекст. Ако централната банка предприеме рязко разхлабване на политиката, подобно на мащабните програми за изкупуване на активи от миналото, дългосрочните облигации биха могли да се окажат отново във фокус. Ако пък икономиката се забави по-рязко, спредовете може да се разширят повече от очакваното. Но това са сценарии, на които пазарът може да реагира в движение, а не основания за предварително бягство.
Историята тук не е, че облигационният пазар е на ръба на срив, а че навлиза в по-зряла фаза, в която селективността отново има значение. След година на почти универсални печалби, 2026 г. вероятно ще бъде по-малко щедра и по-взискателна. Това не прави облигациите непривлекателни - напротив, то възстановява тяхната истинска функция: не като инструмент за лесна печалба, а като носител на доход и стабилност в среда на променящи се условия.
Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.



USD
CHF
EUR
GBP