Мечият цикъл при земеделските суровини: свръхпредлагане, унищожено търсене и дефлационният сигнал под повърхността

Докато златото продължава да се изкачва и се търгува като стратегическа застраховка срещу фискална нестабилност, геополитическо напрежение и ерозия на доверието в паричната система, друг сегмент от суровинния пазар разказва напълно различна история. При благородните метали доминира страхът. При земеделските суровини доминира изобилието. Това разминаване е повече от пазарна аномалия. То е сигнал за различни фази на един и същ глобален цикъл.

През 2023 и 2024 година хранителните суровини бяха в центъра на инфлационната паника. Лошо време, болести по културите и логистични ограничения доведоха до рязък скок на цените при захарта, какаото и портокаловия сок. Пазарите дисконтираха структурен недостиг. Производителите реагираха агресивно. Инвеститорите изградиха позиции, базирани на сценарий за продължителен дефицит. Днес картината е обърната. Предлагането се възстанови, запасите се увеличават, а търсенето показва признаци на изтощение. Инфлационният разказ се превръща в дефлационен.

Източник: iStock

Захар: излишъкът променя режима

Захарта е най-ясният пример за прехода от дефицит към свръхпредлагане. Световното производство за сезон 2025/26 се оценява на 189.2 милиона тона при потребление от 184.1 милиона. Това създава излишък от 5.1 милиона тона след три последователни години на недостиг. Крайните запаси се очаква да достигнат 54.8 милиона тона, а съотношението запаси към потребление се покачва до около 30 процента спрямо 24 процента година по-рано.

Какаото на зърна поевтиня съществено - заради най-големия производител в света

Какви са прогнозите за доставките

Тази промяна е фундаментална. При съотношение около 30 процента пазарът вече не оценява риска от недостиг. Той дисконтира физическо изобилие. Исторически подобни нива са свързани с продължителни периоди на ниски цени и ограничен потенциал за устойчиво възстановяване. В такъв режим всеки краткосрочен ръст обикновено среща продавачи, защото складовите наличности действат като буфер срещу нов ценови импулс.

Предлагането реагира по учебник. Производството в Бразилия нараства с 12 процента на годишна база, в Индия с 8 процента, а премахването на индийските ограничения за износ ще освободи допълнителни 7.5 милиона тона на международния пазар. При цена на петрола около 70 долара за барел бразилските производители насочват 51.5 процента от тръстиката към захар вместо към етанол. Това показва, че относителните ценови сигнали работят. Когато етанолът не предлага премия, производството се ориентира към захар, което допълнително увеличава излишъка.

Захарта вече не е история за инфлация. Тя е пример как пазарът сам коригира предходния недостиг чрез агресивно увеличение на производството.

Източник: iStock

Какао: от паника към реалност

Какаото преживява още по-драматичен обрат. След приблизителен дефицит от 450 хиляди тона през сезон 2024/25, текущият сезон се очаква да донесе излишък от около 285 хиляди тона. Световното производство достига приблизително 5.25 милиона тона, подкрепено от 22 процента възстановяване на добивите в Западна Африка след подобряване на климатичните условия и влизане в продукция на нови насаждения.

Но ключовият сигнал не идва само от предлагането. Търсенето показва ясно забавяне. Преработката спада с 9.5 процента на годишна база до 4.68 милиона тона. Това е класически пример за унищожаване на търсенето. Рекордните цени през 2024 година доведоха до намаляване на разфасовките, по-високи крайни цени и замяна на какао в рецепти. Когато цената се изстреля твърде високо, потребителят реагира.

Съотношението запаси към преработка нараства до 38 процента спрямо 29 процента година по-рано. Това означава, че складовете се пълнят по-бързо, отколкото индустрията използва суровината. Психологическият преход е рязък. Пазарът премина от страх от недостиг към страх от излишък.

Цените на захарта в световен мащаб паднаха до най-ниското ниво от 4 години

Само за предходната седмица средната борсова цена на този постоянно използван хранителен продукт се е понижила с близо 6%

Портокалов сок: когато цената наказва търсенето

Портокаловият сок следва същата последователност, но тук механизмът е още по-видим. Болестите по насажденията в Бразилия и Флорида първоначално създадоха страх от продължителен недостиг. Пазарът реагира превантивно, цените скочиха до екстремни нива и се формира класическият дефицитен наратив. Този наратив обаче не оцеля дълго, защото реалната икономика започна да оказва съпротива.

Крайните запаси вече нарастват с 12 процента до 168 хиляди тона, докато потреблението се свива с 14 процента на годишна база. Това не е просто статистическо отклонение, а структурна реакция на домакинствата. При почти 38 процента ръст на цените на дребно през последната година потребителите в САЩ и Европа започнаха да заменят портокаловия сок с по-евтини алтернативи, да намаляват честотата на покупките или да преминават към продукти с по-ниска концентрация.

Тук спадът не е резултат от нов шок в предлагането. Той е резултат от унищожено търсене. Цената достигна ниво, при което еластичността на потреблението се прояви в пълна сила. Това е фундаменталната граница на всеки дефицитен пазар. Ако цената стане прекалено висока, тя сама създава условията за собственото си коригиране.

Портокаловият сок показва, че в аграрните пазари рискът не е само в климатичните аномалии, а в поведението на крайния потребител. Когато доходите не растат със същата скорост като цените, заместването става неизбежно. А когато търсенето започне да се свива, складовете се пълнят по-бързо от очакваното.

Това е критичен урок за суровинните пазари. Нито един дефицит не е устойчив, ако цената унищожи потреблението.

Макроикономическият контекст: дефлационен сигнал от храните

По-широката макро рамка подсилва тази дефлационна картина. Индексът на цените на храните на ФАО спада с 6.8 процента на годишна база. Индексът на земеделските суровини на Bloomberg е понижен с повече от 14 процента. Това вече не е локален феномен, а синхронизиран спад в цените на хранителните суровини.

Приносът на храните към общата инфлация в САЩ и еврозоната се понижава до около 0.4 процентни пункта спрямо 1.8 пункта през 2024 година. Това означава, че компонентът, който преди две години беше основен двигател на общественото недоволство и политическия натиск, постепенно изчезва от инфлационната статистика.

За централните банки това е съществено развитие. Докато златото сигнализира за недоверие към фискалната стабилност и опасения около паричната експанзия, аграрните пазари изпращат обратния сигнал. Ценовият натиск по храните отслабва, а това намалява риска от вторични инфлационни ефекти чрез заплати и разходи за живот.

Ако слабостта в храните и енергията се запази през втората половина на 2026 година, реалните лихви ще изглеждат все по-рестриктивни. Номиналните ставки може да останат непроменени, но при по-ниска инфлация реалната цена на капитала се повишава. Това създава потенциален натиск върху централните банки да ускорят темпа на намаляване на основните лихви, особено ако икономическият растеж остане умерен.

С други думи, мекотата в храните не е просто секторна история. Тя има директно отражение върху монетарния цикъл.

Цената на кафето достигна исторически върхове

А кои стоки ппоевтиняха глобално?

Фазата на цикъла: от експанзия към свиване

Цикълът следва класическата последователност, която се повтаря в почти всяка суровинна история. Рекордните цени през 2023 и 2024 стимулираха максимално засаждане, инвестиции в техника, подобряване на добивите и разширяване на производствения капацитет. Капиталът се насочи към сектора, защото сигналът беше ясен: недостиг и висока рентабилност.

Днес рекордните реколти и възстановените добиви водят до спад на цените. Маржовете на фермерите започват да се свиват. При продължителен натиск върху доходността производителите обикновено реагират по два начина. Намаляват засетите площи и ограничават инвестициите в нови насаждения и технологии. Тази реакция обаче не е моментална. Тя изисква време, защото фермерите първо изчерпват ликвидните си буфери.

В момента се намираме във фазата на капитулация на предлагането и унищожаване на търсенето. Предлагането остава високо заради инерцията от предишните инвестиции, докато търсенето се коригира надолу заради високите цени от миналата година. Това създава натиск върху цените и удължава низходящия тренд.

Това не означава, че дъното вече е достигнато. При захарта съотношението запаси към потребление близо до 30 процента предполага допълнителен потенциал за ценови натиск. При какаото ключовата променлива остава стабилизацията на преработката и възстановяването на индустриалното търсене. При портокаловия сок устойчиво възстановяване е трудно без осезаемо нормализиране на цените на дребно.

Суровинните пазари рядко се обръщат рязко. Те преминават през продължителна фаза на износване, в която волатилността постепенно намалява, а участниците губят интерес. Именно тази фаза често подготвя почвата за следващия цикъл нагоре.

Заключение: болезнената среда на средата на цикъла

Земеделските суровини преминават през болезнената средна фаза на цикъла. Инфлационната паника приключи. Започна фазата на свръхпредлагане и корекция на търсенето.

Суровинните пазари не се движат линейно. Високите цени неизбежно водят до високо производство. Високото производство унищожава маржовете. Унищожените маржове водят до свиване на площите и ограничаване на инвестициите. А това поставя основата за бъдещ недостиг.

Въпросът не е дали цикълът ще се обърне. Той винаги се обръща. Въпросът е колко дълбоко трябва да се свият маржовете и колко дълго трябва да продължи натрупването на запаси, преди производителите да намалят агресивно предлагането и да възстановят баланса между производство и потребление.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на финансови активи.