Време е инвеститорите да се върнат към 60-40!?

Когато единствената посока изглежда нагоре и индексите бележат нови върхове, инвеститорите започват да вярват, че традиционните правила са изгубили смисъл. През 2025 г. тази психология се усеща особено силно на Уолстрийт. S&P 500 е в поредица от исторически върхове, технологиите отново са водеща сила, а капиталовите потоци изглеждат несломими. И точно в такъв момент, когато апетитът за риск е най-голям, напомнянето за стойността на консервативния 60/40 портфейл звучи почти еретично. Ала историята показва друго - именно в периоди на надценяване на акциите класическият баланс между 60% акции и 40% облигации е бил най-добрият начин не само да се запази капиталът, но и да се постигне по-висока възвръщаемост от самия индекс.

Това не е просто теория. Данните за циклично изгладеното съотношение цена-печалба (CAPE), популяризирано от Робърт Шилер, показват силна връзка между високите оценки на пазара и бъдещото превъзходство на 60/40 портфейла спрямо S&P 500. Днес CAPE е на нива около 39.9 - стойност в 99-тия персентил от всички данни, събирани от 1881 г. досега. Това означава, че пазарът е сред най-скъпите в цялата си история. В такива условия историческата вероятност консервативният портфейл да изпревари индекса през следващото десетилетие достига 90%. Това е не просто статистика, а силно предупреждение, че илюзията за безкрайни печалби може да завърши болезнено.

Моделите, изградени върху връзката между CAPE и последващата доходност, сочат, че 60/40 може да надмине S&P 500 с около 2.1 процентни пункта годишно до 2035 г. Това е разлика, която на пръв поглед изглежда малка, но в рамките на десетилетие води до кумулативна разлика в капиталите, способна да промени напълно финансовото състояние на един портфейл. Нещо повече - тази разлика се постига при по-ниска волатилност и с по-добра защита при пазарни спадове. В свят, в който инвеститорите са обсебени от идеята за надпревара с индексите, парадоксът е, че истинската надпревара може да бъде спечелена от стратегията, която изглежда най-скучна.

Причината за това е дълбоко свързана с човешката психология. Както Уорън Бъфет отбеляза още през 1999 г., когато всеки изглежда печеливш, на пазара се появява тълпа от играчи, които вече не обръщат внимание на оценките или лихвите, а единствено на усещането, че "е грешка да не си в акциите". Подсилването от ежедневните печалби превръща тази увереност в нова догма. Но както историята от дотком балона и кризата през 2008 г. показва, догмите рядко издържат проверката на времето. И когато цените са силно надценени, реалността се връща със закъсняла, но жестока корекция.

Интересното е, че в днешния контекст 60/40 изглежда не само разумен баланс, но и своеобразен контраинтуитивен залог. В свят, в който всеки търси експозиция към AI акции, високорискови стартъпи или криптовалути, изборът да държиш 40% в облигации е почти непопулярен. Но точно тази непопулярност увеличава неговата стойност. Когато пазарът е претъпкан в една посока, често най-добрите възможности са в противоположната. А днес държавните ценни книжа носят доходности, които не са били налични от повече от десетилетие, осигурявайки възможност за защита и стабилен поток.

Търговските идеи, произтичащи от това разбиране, са ясни. Дългосрочните инвеститори могат да разгледат широки индексни ETF-и като SPY за акциите и TLT или AGG за облигациите, комбинирани в пропорции, които отговарят на класическия модел. За по-агресивни играчи балансът може да бъде адаптиран - например 70/30 в полза на акциите, ако вярват в по-дълъг цикъл на растеж, или 50/50 при очакване за по-голяма волатилност. Важното е, че в почти всички сценарии облигациите ще играят ключова роля не само като буфер, но и като източник на реална доходност, особено ако лихвите останат в диапазон, който осигурява положителна доходност след инфлация.

Друг аспект, който не бива да се подценява, е възможността за тактически отклонения около 60/40. Инвеститорите могат да използват циклични модели за ребалансиране - например да увеличават дела на акциите след спадове и да намаляват при силни ръстове. Това не само поддържа рискът под контрол, но и систематично налага купуване на ниско и продаване на високо. В среда, в която пазарът често се движи на вълни от еуфория и страх, този механизъм се оказва по-ценен от всякакви краткосрочни прогнози.

Критиците на 60/40 често изтъкват, че в свят на структурно по-висока инфлация и геополитически напрежения облигациите няма да изпълняват ролята на хедж. Но тук трябва да се напомни, че историята на този портфейл включва десетилетия на инфлационни шокове и политически кризи, и въпреки това балансът е бил печеливш. Днешната разлика е, че облигациите носят реална доходност от 4-5%, което ги прави далеч по-привлекателни, отколкото бяха през годините на нулеви лихви. Това дава на инвеститорите допълнителен марж на сигурност, който беше недостъпен в предходния цикъл.

Още по-важно е, че 60/40 не е просто механична формула, а философия за управление на риска. В ядрото си тя казва, че никой не може да предвиди бъдещето с абсолютна точност и че най-добрият начин да оцелееш е да държиш комбинация от растеж и защита. В свят на все по-бързи технологични промени, тази философия е по-актуална от всякога. Да, може би AI ще трансформира икономиката и ще доведе до нова вълна от печалби, но също така може да се стигне до регулации, сривове или технологични бариери. Да, може би криптовалутите ще се утвърдят като нов клас активи, но също толкова възможно е да претърпят нови сривове. В такава среда балансът не е слабост, а сила.

Когато погледнем напред към 2035 г., 60/40 изглежда като един от малкото залози, които съчетават история, статистика и логика. История, защото в 9 от 10 случая при високи оценки на пазара този портфейл е надминавал индекса. Статистика, защото моделите показват превес от 2.1% годишно. Логика, защото в свят на несигурност и циклични кризи комбинацията от акции и облигации остава най-доброто средство за изграждане на богатство с контрол на риска. И докато мнозина ще продължат да гонят модни стратегии и спекулативни залози, търпението и дисциплината вероятно отново ще се окажат най-добрият търговски ход.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.