Никой в историята на света досега не е натрупал богатство от 1 трилион долара. Но това изглежда ще се промени скоро. Илон Мъск, вече най-богатият човек в света, е на път потенциално да стане първият трилионер в рамките на следващото десетилетие, след като акционерите на "Тесла" одобриха пакет от възнаграждения, който би могъл да изстреля състоянието на изпълнителния директор до 13-цифрено число, ако постигне набор от амбициозни корпоративни цели.
И той може да не е единственият. Петима души се очаква да достигнат статут на трилионери в следващите десет години, според анализ на "Оксфам" - глобална организация, която се бори с бедността и несправедливостта.
Само през последната година десетте най-богати милиардери са се обогатили с 698 милиарда долара, докато повече от една трета от 50-те най-големи корпорации в света - общо на стойност 13,3 трилиона долара - сега се ръководят или от милиардер, или имат милиардер като основен акционер, отбелязва сп. "Тайм".
"Появата на трилионери очевидно трябва да е причина за тревога", казва Набил Ахмед, старши директор по икономическа справедливост в "Оксфам".
С отчетено нетно състояние над 480 милиарда долара и дялове в компании като SpaceX, X и Neuralink, Мъск вече притежава огромна власт в технологичната, космическата, изкуствения интелект и комуникационните индустрии.
Той се опита да използва това богатство и влияние и в политическата сфера, заставайки зад кампанията на Доналд Тръмп през 2024 г. със стотици милиони долари и ръководейки след изборната победа Департамента за правителствена ефективност (DOGE), който работеше за съкращаване на федералния бюджет и работна сила в първите дни на администрацията.
Ако достигне статут на трилионер, експертите предупреждават, че властта му може да нарасне още повече и да застраши способността на световните правителства и закони да го контролират. "Има причина, поради която трябва да говорим за олигархия, защото голямото богатство се превръща в недемократична власт", казва Ахмед.
Парите в политиката
Много хора в САЩ вече са загрижени за нарастващата роля на богатството в политиката. Проучване на Pew от 2023 г. установи, че над 70% от американците смятат, че трябва да има ограничения в разходите за политически кампании, докато 85% вярват, че "цената на политическите кампании прави трудно за добрите хора да се кандидатират" и 80% казват, че дарителите на кампании имат твърде голямо влияние върху членовете на Конгреса.
По-рано имаше повече ограничения за сумата пари, която физически лица и организации можеха да вливат в избори. Противоречивото решение на Върховния съд от 2010 г. по делото "Граждани обединени срещу Федералната избирателна комисия" премахна защитните мерки за финансиране на кампании, отваряйки вратата за SuperPAC и поток от корпоративни вноски. Покойната съдия от Върховния съд Рут Бейдър Гинсбърг го нарече най-лошото решение на нейното време.
Приблизително 44%, или 481 милиона долара, от всички пари, събрани в подкрепа на кампанията на Тръмп за 2024 г., дойдоха от десетима индивидуални дарители; само Мъск допринесе повече от 250 милиона долара. "Живеем в демокрация, която абсолютно се подкопава от факта, че някои хора могат да хвърлят десетки и десетки милиони около избори, а друг човек може просто да се появи с гласа си", казва Ахмед.
Трилионерите "не са неизбежност", а "продукт на десетилетия грешни политически избори", твърди той, аргументирайки, че докато нетните състояния продължават да нарастват сред световната елита, става все по-важно да се прилагат политики, които ограничават тяхното влияние.
Ахмед сравни сегашното състояние на неравенството в богатството с това от Позлатената епоха - ера в американската история, дефинирана от огромните икономически различия, които се разшириха, докато семейства като Вандербилт, Карнеги и Рокфелер натрупваха големи състояния. Най-богатите 0,0001% контролират по-голям дял от богатството сега, отколкото тогава, отбелязва Ахмед.
Корпоративна власт
Американците са широко загрижени и за властта, упражнявана от технологичните компании, притежавани от едни от най-богатите хора в света. Близо 70% от анкетираните от Pew през 2021 г. смятат, че големите технологични фирми имат твърде голямо влияние в икономиката, а 56% казват, че такива компании трябва да бъдат регулирани по-строго.
Особеното доминиране на Мъск в множество индустрии също е точка на загриженост за експертите по отношение на глобалната му власт. "Той е необичаен по това, че е влиятелен по много различни начини, защото бизнесът му оперира в толкова много различни области", отбелязва Дарел Уест, старши научен сътрудник в институцията "Брукингс".
Той предполага, че Starlink, интернет и сателитната мрежа на Мъск, и нейната компания майка SpaceX представляват начини, по които досегът на милиардерския технологичен изпълнителен директор в индустриите може да му даде влияние срещу правителствата.
"Хората искат да използват технологията му, особено Starlink, която е била приета от много страни по света. Лидерите искат техните сателити да бъдат изстреляни от SpaceX", казва Уест.
Starlink управлява най-голямата констелация със 6750 сателита, които в момента са на орбита и предоставят интернет на милиони хора по целия свят. Тази мрежа е помогнала за подобряване на свързаността в отдалечени райони или тези, страдащи от конфликти или бедствия. Но тя също е подчинена на контрола на Мъск.
Уест предупреждава, че колкото повече нараства богатството на Мъск, толкова по-малко ограничения има върху него. "Половин трилион вече му дава огромна изолация от други центрове на власт. Поставя го над правителството в много случаи. Преминаването от половин трилион към трилион просто увеличава това", казва Уест.
И допълва: "Това го прави много рискован за демократичните системи. Той е фундаментално извън контрола на правителствата".



USD
CHF
EUR
GBP