Инвеститорите все по-често поставят под въпрос ефективността на класическата инвестиционна стратегия "60/40", при която 60% от активите се насочват към акции, а останалите 40% - към облигации. На нейно място набира популярност така нареченото "вечно портфолио" - подход, който изглежда все по-привлекателен в контекста на пазарна несигурност.
Стратегията 25/25/25/25 - равномерно разпределение между акции, облигации, злато и парични средства - цели по-голяма устойчивост при различни икономически сценарии. В последните години тя постига доходности, съизмерими с класическия модел, а някои анализатори дори прогнозират по-добро представяне в бъдеще.
Инвестиционният стратег на BofA Securities Майкъл Хартнет посочва, че американският фондов пазар навлиза в късен етап на структурен мечи тренд, докато суровините, водени от златото, тепърва започват бичи цикъл. В бележка до клиенти, цитирана от Barron"s, той прогнозира, че по-диверсифицирани портфейли като 25/25/25/25 вероятно ще останат конкурентни спрямо традиционната комбинация 60/40.
Сред рисковете за американските акции Хартнет изтъква забавени фискални разходи, възстановяващи се мита и спад в производителността. Последните данни на Бюрото по трудова статистика сочат, че производителността в САЩ е намаляла за пръв път от три години.
Исторически данни показват, че златото се представя особено силно в условия на стагнация - както през 30-те години след закона Смут-Хоули, така и през 70-те години на стагфлация, или след 11 септември.
Според анализ на Morningstar, "вечното портфолио", съставено от ETF-и на акции, облигации, злато и кеш, е постигнало доходност от почти 17% през последната година - спрямо 10% при класическата стратегия 60/40. Разликата се изравнява при по-дълги хоризонти, като на 15-годишна база стратегията 60/40 остава водеща (6,5% срещу 5,2% годишна доходност).
Добър ориентир за представянето на тази концепция е и взаимният фонд Permanent Portfolio с активи от 4,3 милиарда долара, управляван от Майкъл Куджино. Той инвестира приблизително една трета във всяка от следните категории: облигации, злато и акции, включително Palantir, Nvidia и Costco. Фондът е постигнал 22% доходност за последната година и 6,9% на 15-годишна база - при значителна волатилност.
Остава въпросът: ще продължи ли този подход да превъзхожда класическата стратегия?
Американският пазар остава скъп - индексите се търгуват при над 35-кратен коефициент спрямо дългосрочните коригирани печалби, нива невиждани от 1929 г. насам. Големи имена като Goldman Sachs и Vanguard предупреждават за риск от "Изгубено десетилетие".
От друга страна, исторически акциите надминават останалите класове активи по дългосрочна възвръщаемост. Златото е на рекордни нива - с ръст от 40% за година - но също носи рискове.
Някои анализатори не бързат да отпишат класическия модел. Джак Макинтайър от Brandywine Global смята, че критиките често пренебрегват балансиращата роля на облигациите. Vanguard също защитава стратегията, като припомня, че през първата половина на 2020 г., в разгара на пандемията, портфейл 60/40 е загубил само 1,5% от стойността си.
Vanguard прогнозира годишна възвръщаемост между 4% и 6% за американските акции през следващото десетилетие, а глобалните пазари могат да донесат между 7% и 9%. Макар и очакванията за облигациите да са по-скромни (0-2%), ролята им като "баласт" остава ключова.
Питър Диксън от Commerzbank също защитава класическата стратегия, като подчертава, че 60/40 е донесъл по-добра нетна доходност от много хедж фондове през последните две десетилетия.
Реалността: нова нормалност с по-ниска доходност
Дори най-големите суверенни фондове предупреждават, че инвеститорите трябва да се подготвят за по-ниска доходност - реална възвръщаемост от едва 1-2% за 60/40 портфейл, в сравнение с 6-8% в предходните десетилетия.
*Материалът е с аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.
USD
CHF
EUR
GBP
