Защо не бива да сте с твърде голяма експозиция към щатските пазари?

Американците залагат твърде много от пенсионните си сметки на американския фондов пазар. Първите 100 дни от втория мандат на Доналд Тръмп в Белия дом показват как диверсификацията може да е от полза за американските пенсионни планове.

Успех обаче, пожънаха инвеститорите, които насочиха своите спестявания, през първите 100 дни от администрацията на Тръмп към златни кюлчета, сребро, японска йена, мексикански песос и акциите на компании в страни, различни от Съединените щати.

Към края на миналата седмица, златото е поскъпнало с 25% от встъпването в длъжност, а среброто е поскъпнало с 13%. Швейцарският франк, друг класически актив-убежище, се е повишил с 11% спрямо щатския долар, откакто президентът Доналд Тръмп встъпи в длъжност на 20 януари, а японската йена е нараснала с 9%. Мексиканското песо се е повишило с близо 7%. Фондовите пазари в Европа, Австралазия и Далечния изток, измерени от индекса iShares Core MSCI EAFE, са донесли 13%.

Най-харесваните от хеджфондовете скъсени акции на щатските пазари

Кои са най-харесваните пет най-силно скъсени американски акции?

За съжаление, почти никой американец няма тези активи в пенсионните си портфейли, поне не в значителни количества. Вместо това, те влязоха във второто пришествие на Тръмп, държейки почти всичките си инвестиции в американски акции.

Източник: EPA/БГНЕС

Уви, те не се представиха толкова добре. След встъпването в длъжност на Тръмп, S&P 500 е загубил 6% от стойността си, а индексът Russell 2000, на акциите на по-малки американски компании е загубил 12%. Нека тези инвеститори поне бъдат благодарни за драматичния обрат в политиката на президента по отношение на митата. Веднага след обявяването на търговската война за "Денят на освобождението" на 2 април, S&P се понижи с цели 17%, а Russell 2000 се понижи с близо 25%.

Докладът "Как Америка спестява" на Vanguard показва колко е изложен или свръхизложен средностатистическият американски инвеститор на волатилността на американските акции. Типичният американски инвеститор с пенсионен план държи 79% от активите си в акции, а почти цялата останала част в пари в брой и облигации, по-голямата част от тях чрез "балансирани" или "целеви" фондове, които комбинират акции и облигации.

Нещо повече, данните от Института за инвестиционни компании, търговската асоциация на компаниите за взаимни фондове, потвърждават, че по-голямата част от инвестициите в акции на американските инвеститори са в американски акции. (Инвестициите в местни акционерни взаимни фондове представляват около 80% от парите, държани във всички акционерни фондове, а останалите 20% включват и "глобални" фондове, които от своя страна са инвестирани около 70% в американски акции.)

Източник: iStock

Няма рационална причина да държим почти всички свои инвестиции в американски акции. Икономистите наричат ​​това "пристрастие към родната страна" - склонността на инвеститорите да държат твърде много от парите си в акции на собствената си страна.

Тези, които защитават този навик, като посочват огромното превъзходство на S&P 500 в сравнение с чуждестранните фондови пазари през последното десетилетие, страдат от друга икономическа заблуда - известна, достатъчно подходящо, като "пристрастие към скорошните събития". Това е тенденцията да се придава прекомерна тежест на най-скорошните събития, игнорирайки всички онези времена, като например 2000-те, когато американските акции се представяха много по-зле от международните акции.

От затварянето на пазара точно преди встъпването в длъжност на Тръмп, някой с парите си в индексния фонд на фондовия пазар Vanguard Total (САЩ) е загубил 8%. Но някой в ​​индексния фонд на фондовия пазар Vanguard Total (световен) е загубил само с 3%. Някой, който е разделил парите си поравно между фонда Vanguard U.S. и, да речем, фонда Vanguard FTSE Developed Markets, би бил на едно ниво.

Междувременно, групата Magnificent Seven от технологични акции с голяма капитализация е загубила 16% от стойността си, след като по-рано загубата достигна за момент 27%. Сякаш залагането на манията от миналата година - на високи цени - може да е лошо за богатството ви.

Има иначе здравомислещи хора, които смятат, че са диверсифицирани, защото половината от парите им са в S&P 500, а другата половина - в Nasdaq Composite. Ако те обаче, продължат да губят пари, може да се очаква, че ще обвинят Доналд Тръмп или председателя на Федералния резерв Джером Пауъл - или евентуално Джо Байдън, или Клинтън, или Джордж Сорос. С други думи, всеки, освен самите себе си.

Както показват първите 100 дни от администрацията на Тръмп, зависимостта от американските акции, изключвайки други активи, може да направи инвеститорите особено уязвими към политическите капризи, произтичащи от Вашингтон.

Поне облигациите до голяма степен се задържаха, въпреки че преживяха и някои сътресения по-рано този месец. Американските държавни облигации и защитените от инфлацията държавни облигации са се повишили с около 3% от встъпването в длъжност. Корпоративните облигации с инвестиционен клас са донесли 2%, а високодоходните облигации - на практика нищо.

Първите 100 дни на Тръмп: уникално лоши?

Първите 100 дни от втория мандат на Тръмп бяха удивително бурни в много отношения. Но ако смятате, че представянето на фондовия пазар е уникално или дори необичайно лошо, помислете отново.

S&P 500 падна с 20% през първите седем седмици от първия мандат на Барак Обама през 2009 г., а Russell 2000 падна с повече от 25%, преди да се покачи рязко и бързо да си върне всички загуби. (Обама, честно казано, беше наследил колабираща икономика. Тръмп, въпреки най-добрите усилия на експертите по политически науки да убедят хората в противното, не го направи.)

Данните от FactSet, датиращи от 30-те години на миналия век, показват седем президентски мандата - приблизително един на всеки три - когато S&P 500 се представи толкова зле, колкото и в този, или дори по-лошо, през първите 100 дни.

Вторият мандат на Франклин Рузвелт, който започна през 1937 г., отбеляза 7% спад в S&P 500 през първите 100 дни. Третият му мандат започна с 12% спад. Човек може да обвини външни събития: Голямата депресия в първия случай и Втората световна война във втория. В началото на 1941 г. изглеждаше, че Хитлер ще спечели войната - резултат, който вероятно не е оптимистичен за американския фондов пазар.

Вторият мандат на Ричард Никсън, който започна през 1973 г., започна с 10% спад. Настроенията на инвеститорите едва ли бяха повлияни от нарастващата стагфлация, която се затвърди през тази година и се задържа до края на десетилетието, нито от разгръщащата се политическа парализа, причинена от скандала "Уотъргейт", който избухна почти веднага след встъпването в длъжност.

Пазарът също така падна с около 5% през първите 100 дни след встъпването в длъжност на Хари Труман през 1949 г., Дуайт Д. Айзенхауер през 1953 г. и Джими Картър през 1977 г., и със 7% през първите 100 дни на Джордж У. Буш през 2001 г.

Ако искате да игнорирате закона за малките числа, бихте могли да кажете, че въз основа на представянето на индекса S&P 500 през 100-те дни след встъпването в длъжност, само четири президентски мандата от 30-те години насам са започнали толкова зле, колкото втория мандат на Тръмп: този на Рузвелт през 1937 г. и 1941 г., този на Никсън през 1973 г. и този на Буш през 2001 г. Можете също така да предупредите, че това е зловещо за инвеститорите: И четирите от тези мандати се оказаха посредствени или лоши за фондовия пазар.

Две акции на Уорън Бъфет, които могат да се удвоят до 2030-а година

Тази седмица инвеститорът победи пазара със 17% ръст на Berkshire Hathaway

От друга страна, вторият мандат на Труман и първият на Айзенхауер също започнаха на червено и в двата случая фондовият пазар по-късно претърпя бум.

Единствените очевидни заключения, които човек може да направи? Пазарите са нестабилни, политическата лудост във Вашингтон води до нестабилност, а притежаването на облигации и международни акции може драстично да подобри диверсификацията ви. Всичко това инвеститорите знаеха или можеха да знаят още през януари.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.