Пазарът на облигации в САЩ отново показва предупредителни знаци. Доходността по дългосрочните държавни облигации скочи миналата седмица, тъй като инвеститорите станаха все по-неспокойни относно нарастващия дефицит и фискалните перспективи, свързани с предложеното от президента Тръмп данъчно законодателство.

Разпродажбата на облигации, които обикновено се считат за сигурно убежище в несигурни времена, противоречи на традиционното поведение "бягство към безопасността" и разпали опасения от по-широка вълна на търговия от типа "продай Америка", която може да се разпространи на световните пазари.

"Очевидно е, че пазарът е силно фокусиран върху две ключови неща: новините за тарифите и тази политическа рамка на дълга и дефицитите с лихвените проценти", каза главният инвестиционен директор на WisdomTree Global Джереми Шварц пред Yahoo Finance в четвъртък. "Ако лихвените проценти се повишат рязко, защото има страх от дефицита и ние всъщност не намалим разходите... това е един от ключовите рискове за спад."

Въпреки че нарастващите дефицити отдавна са проблем, последната вълна от безпокойство сред инвеститорите отразява сблъсък както с нови, така и с добре познати заплахи, начело с фискалните страхове, упоритата инфлация и политическата несигурност. В центъра на всичко стои нововъведеният данъчен законопроект на Тръмп, който бе одобрен от Камарата на представителите миналата седмица и сега се насочва към Сената.

"Имаме неустойчива фискална ситуация, която води до много предизвикателна динамика на пазарите на облигации, където трябва да плащаме по-високи лихвени проценти, за да обслужваме дълговете си", каза Шай Акабас, директор по икономическата политика в Центъра за двупартийна политика, пред Yahoo Finance в петък.

"Това в крайна сметка води до по-високи лихвени проценти в цялата икономика и подхранва инфлацията, която наблюдавахме през последните години и която може да продължим да виждаме заради настоящата тарифна динамика."

Законодателството предлага мащабни намаления на индивидуалните и корпоративните данъчни ставки и се очаква да добави 4 трилиона долара към националния дълг през следващото десетилетие. Въпреки мащаба си, законопроектът не предвижда бързи и съществени съкращения на разходите, което подхранва безпокойството на инвеститорите относно вече крехката фискална ситуация на САЩ.

"Законопроектът на Камарата на представителите вероятно е долната граница за това как ще изглеждат дефицитите", каза старши икономистът за САЩ от Deutsche Bank Брет Райън. "Сенатът ще си каже думата и това вероятно ще означава още по-малко по отношение на съкращенията на разходите."

Райън отбеляза, че макар законопроектът да претендира за над 1 трилион долара икономии, по-голямата част от тях са отложени за след настоящия президентски мандат. "Ще се случи ли това някога?", попита той, поставяйки под съмнение дали предложеното фискално затягане въобще ще се материализира.

Какви са другите заплахи пред щатските пазари в момента?

Освен фискалните проблеми и потенциалното допълнително повишаване на доходността по държавните облигации, ето и още няколко сериозни заплахи за американските фондови пазари:

Засилване на търговското напрежение и нови мита

Президент Тръмп възобнови заплахите за високи мита върху стоки от Европейския съюз - включително 50% мито върху европейски внос и 25% мито върху продукти на Apple, произведени извън САЩ.

Тези действия създават несигурност и могат да доведат до поскъпване на потребителските стоки и забавяне на глобалната търговия. А инфлацията при потребителските стоки в момента определено е последното, което Тръмп би искал - особено предвид натиска му върху Федералния резерв за намаляване на лихвите.

Рискове от покачване на лихвите и инфлация

Макар инфлацията засега да е умерена, опасенията от нейното ускоряване биха принудили Федералния резерв да повиши лихвите - напълно противоположно на това, за което пледира Тръмп. Това би довело до по-високи разходи за финансиране, спад в потреблението и инвестициите, натиск върху оценките на акциите, както и до поскъпване на долара.

Растящи дефицити и кредитен риск

Бюджетният дефицит на САЩ расте и се очаква да достигне 120% от БВП до 2034 г. Това вече доведе до отнемане на последния най-висок кредитен рейтинг на САЩ от третата водеща рейтингова агенция. Косвени последици могат да бъдат увеличаване на лихвите по държавните облигации и спад на доверието на инвеститорите.

Пренасочване на капитали към чужди пазари

Големи институционални инвеститори вече се ориентират към европейските акции по няколко причини - по-ниски пазарни оценки, по-стабилна регулаторна среда и по-добри перспективи за икономически растеж. Това може да доведе до изтичане на капитал от американския пазар, намалявайки ликвидността и засилвайки волатилността на най-големия фондов пазар в света.

Натиск върху корпоративните печалби

Анализатори прогнозират, че търговските мита и икономическата несигурност ще намалят маржовете на печалба, както и печалбата на акция на компаниите от S&P 500. Според някои оценки, печалбите може да спаднат с до 30 долара на акция през следващите 12 месеца - достатъчно, за да предизвика корекция на пазара.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.