Какво очакват експертите от щатските индекси през 2026 г.?

По всичко личи, че пазарът влиза в 2026 година не с еуфория, а с увереност. Това е съществена разлика. Еуфорията е шумна, бърза и самодоволна. Увереността е тиха, по-бавна и винаги условна. Последните месеци показаха именно това - индексите направиха нови върхове, Федералният резерв започна цикъл на по-ниски лихви, а реакцията на пазара не беше експлозивна, а подредена. Това е сигнал, който често се пропуска, защото не се вписва в бинарното мислене "или балон, или срив".

Решението на Фед да понижи лихвите и тонът, с който беше комуникирано, не отключиха класическа "risk-on" истерия. Вместо това пазарът започна да прави нещо много по-интересно - да пренарежда очакванията си за 2026 г. не около това дали икономиката ще издържи, а около това колко широко ще се разпредели растежът. Именно тук се появява ключовата промяна в мисловния режим.

Най-разделеният Фед от над десетилетие все пак свали лихвата, но политиката за догодина е неясна

Човекът на Тръмп в ръководството искаше по-рязка корекция надолу, докато негови колеги настояваха за запазване на нивата

През последните три години растежът беше концентриран. Малък брой компании носеха огромна част от доходността, а наративът беше ясен: мащаб, AI, капиталова мощ, доминация. Сега същите тези компании продължават да са важни, но вече не са достатъчни, за да обяснят посоката на целия пазар. Това не е мечи сигнал. Това е сигнал за преход към по-зряла фаза на цикъла.

Източник: iStock

Пазарът рядко се обръща в момента, в който централната банка започва да облекчава. Исторически, първите понижения на лихвите са по-скоро потвърждение, че икономиката е издържала затягането, отколкото предупреждение за рецесия. Именно затова реакцията този път е различна. Коментарите от страна на Фед не бяха възприети като рестриктивни, нито като панически. Те бяха възприети като прагматични.

Това прагматично четене е в основата на новата вълна от оптимистични прогнози за 2026 г. Не защото пазарът "иска" да расте, а защото комбинацията от по-ниска цена на капитала, стабилен номинален растеж и вече направени инвестиции започва да изглежда като среда, в която печалбите могат да се разширяват без нужда от ускоряване на икономиката.

Тук е важно да се направи разграничение. Растежът на печалбите вече не зависи толкова от това колко бързо расте икономиката, а от това колко ефективно компаниите монетизират вече направените разходи. Това е фундаменталната промяна в режима. През 2023-2024 г. пазарът плащаше за очаквания. През 2026 г. ще плаща за реализация.

Затова и прогнозите за индексите изглеждат смели, но не ирационални. Те не предполагат експлозивен мултипъл експанжън. Те предполагат стабилен ръст на печалбите и постепенно разширяване на участието. Това е много по-здрава основа за продължение на бичи пазар, отколкото концентрирана еуфория.

Съществен детайл е и промяната в политическия контекст. Очакванията за по-стимулираща фискална политика, по-нисък регулаторен натиск и фокус върху растеж и заетост добавят още един слой към пъзела. Това не означава автоматично по-високи пазари, но означава по-малко структурни спирачки пред корпоративните маржове. А пазарът винаги мисли първо в маржове.

Интересното е, че дори при оптимистичните прогнози, тонът на стратегиите не е "all in". Напротив. Все по-често се говори за селективност, за вторични бенефициенти, за компании, които ще използват технологичния напредък, вместо да го изграждат. Това е още един знак, че пазарът преминава от фаза "кой има най-големия бюджет" към фаза "кой има най-добрата възвръщаемост".

AI остава ключов фактор, но вече не като единствен двигател, а като инфраструктура. Както интернетът след 2000 г. не изчезна, а просто спря да бъде инвестиционна теза сам по себе си, така и AI постепенно се превръща от тема в инструмент. Това отваря пространството за много повече победители и значително намалява риска от системен срив, типичен за балон.

Именно затова част от вниманието се измества към сектори, които изоставаха, докато капиталът беше концентриран. Транспортът, жилищното строителство, здравеопазването и енергетиката започват да изглеждат не като защитни, а като циклично подценени. Това не е ротация, продиктувана от страх, а от възможност.

Цените на жилищата на най-големия имотен пазар в света започват да падат

Те са намалели с 1,4% само през последните три месеца

Потребителят също се връща в уравнението. По-ниските лихви, стабилният пазар на труда и фокусът върху реалните доходи създават условия за по-устойчиво търсене. Това е важно, защото дълго време растежът беше корпоративен, но не и масов. Когато и двете започнат да се движат в една посока, пазарът става по-широк и по-малко крехък.

Разбира се, рисковете не са изчезнали. Концентрацията в индексите остава висока. Геополитическата несигурност не е изпарена. А очакванията за печалби през 2026 г. са амбициозни. Но ключовото е, че пазарът изглежда осъзнава тези рискове. И когато пазарът знае какво може да го нарани, той рядко се наранява фатално от същото нещо.

По-скоро вероятният сценарий е период на по-чести корекции, по-слабо линейно движение нагоре и повече диференциация между победители и изоставащи. Това не е среда за пасивна увереност, но е среда за структурирано участие.

В този контекст прогнозите за индексите през 2026 г. изглеждат като логично продължение, а не като скок в неизвестното. Те отразяват свят, в който растежът не е безплатен, но е възможен. Свят, в който капиталът не търси следващата сензация, а следващата устойчива възвръщаемост.

Таблицата по-долу обобщава ключовите числови очаквания за 2026 г., около които пазарът постепенно изгражда консенсус:

В крайна сметка 2026 г. не изглежда като година на безусловен оптимизъм, а като година на по-зряло участие. Пазарът не залага на чудо. Залага на това, че вече направените залози започват да дават резултат. Това е съществена разлика - и именно тя обяснява защо настроението е позитивно, без да е наивно.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.