Осем дивидентни фонда тип - "за всекиго по нещо"!

Дивидентните стратегии изглежда отново излизат на сцената точно когато повечето инвеститори още гледат в огледалото за обратно виждане на AI ралито. След година, в която "магичните" растежови акции с минимални дивиденти доминираха индекси и заглавия, комбинацията от скъпи оценки и очакван цикъл на понижения на лихвите от Фед постепенно връща фокуса към по-старомодния въпрос: "Колко реален кеш влиза в портфейла ми всяка година?".

Точно в този контекст осемте дивидентни фонда, подбрани от Kiplinger, показват не просто "доходност", а осем различни философии за това как се изгражда дивидентен портфейл - от дивидентен растеж през "качествен висок дивидент" до глобални "cash cow" компании, които плуват в свободен паричен поток.

Първият слой в тази мозайка е Capital Group Dividend Value (CGDV) - активен ETF, управляван на "шест чифта ръце". Всеки от шестимата мениджъри държи свой отделен "ръкав" от портфейла, но всички са вързани от едно условие: качествени американски компании с над средна дивидентна доходност.

Така се получава портфейл от 52 позиции, в който съжителстват имена като Microsoft, Nvidia и RTX, а резултатът е 1,8% дивидентна доходност и впечатляваща 3-годишна годишна доходност от 29,3%, над S&P 500 за периода. Тук дивидентът е по-скоро "дисциплинарен филтър", отколкото основен източник на доходност - идеята е растеж + качество + разумен кеш, а не догматично преследване на високи проценти.

Fidelity High Dividend ETF (FDVV) стои на другия край на спектъра: фокус върху по-висока текуща доходност (2,8%), но с две важни защити - payout ratio и устойчив растеж на дивидента. Този тип филтри са критични, защото "подозрително" високата доходност често идва от компании с пропадаща цена и крехък бизнес модел. Затова FDVV комбинира ниски доходности на растящи компании като Broadcom и Visa с по-класически "дивидентни машини" - Philip Morris, Exxon, JPMorgan.

Петгодишната му история е впечатляваща: фондът изпреварва 97% от конкурентите си в категорията "large value" и дори S&P 500, макар и с малко по-висока волатилност. Това е типичен пример как "умен висок дивидент" може да даде по-добро съотношение риск-доходност от сляпото преследване на процент.

Няколко дивидентни компании с висок потенциал

Тихите, дисциплинирани бизнеси, които всяко тримесечие превръщат част от печалбата си в кеш за акционерите

Когато от висок дивидент преминем към дивидентен растеж, логиката се обръща. T. Rowe Price Dividend Growth (PRDGX) и Vanguard Dividend Appreciation (VIG) приемат, че по-ниската текуща доходност е цената на по-високата вероятност за растеж на печалбите и капитала. PRDGX, с доходност около 1,6%, почти принципно избягва компании като Nvidia, Alphabet и Meta, защото не отговарят на строгия критерий за устойчив и щедър растеж на дивидента.

Източник: iStock

Резултатът е по-слабо представяне в години на агресивен растеж - 5-годишна годишна доходност 12,8% срещу 16,5% за S&P 500 - но много по-стабилно поведение в лоши години: през 2022 г. фондът губи едва 10,2%, докато индексът пада с 18,1%. VIG, с доходност 1,7%, прави подобно нещо, но пасивно - следва индекс на компании с дълга история на нарастващи дивиденти. Неговата роля е "defense first": да изостава леко в екстатични bull пазари, но да пази капитала по-добре при мечи сценарии (загуба под 10% през 2022 г. срещу -18,1% за S&P).

Vanguard Equity-Income (VEIPX) добавя още един нюанс - класически value подход с доходност 2,6% и силно тегло към банки, фарма и стабилни "old economy" бизнеси. Тук идеята не е да се гонят звездите на растежа, а "силни, стабилни компании с разумни оценки", както го описва мениджърът. Това обяснява защо фондът почти не усеща 2022 г. (приблизително нулев резултат при -18,1% за индекса), но изостава в последните 12 месеца спрямо S&P - когато пазарът се влюбва в тесен кръг растежови лидери, equity-income стилът неизбежно изглежда по-смирен.

Втората голяма нишка е "дивидентите от света". iShares International Dividend Growth ETF (IGRO) и Janus Henderson Global Equity Income (HFQTX) показват, че извън САЩ доходността е структурно по-висока, а оценките - по-ниски. IGRO предлага около 3% дивидентна доходност - почти три пъти над S&P - но поддържа строг филтър: минимум пет години растящ дивидент, payout ratio под 75% и здрав баланс.

Това производство на "качествен дивидент" в развитите пазари плюс 10% тегло към emerging markets води до петгодишна годишна доходност от 10,7%, малко над MSCI ACWI ex USA, при по-ниска волатилност от средната за категорията. HFQTX е по-активен "ловец" на доходност: текущата му доходност е 4,7%, а дистрибуционната за последните 12 месеца достига 7,1%, защото мениджърите активно "мигрират" между компании около датите на изплащане на дивидента. Това носи атрактивен кешфлоу, но и по-голяма зависимост от правилно таймиране и от стабилността на дивидентната култура във всяка страна.

Накрая идва Pacer Global Cash Cows Dividend ETF (GCOW) - може би най-интересната конструкция за инвеститор, мислещ в категории "качествен риск". Фондът започва не от дивидента, а от свободния паричен поток: избира компании с най-висока free-cash-flow yield и оттам филтрира дивидентните платци.

Резултатът е глобален портфейл (само една трета в САЩ) с тегла към British American Tobacco, BP, Johnson & Johnson и други компании, които могат да плащат дивидент не защото "трябва да угодят на пазара", а защото бизнесът генерира достатъчно кеш. Тук дивидентната доходност достига 4,9%, а петгодишната годишна доходност - около 15%, над глобалния MSCI ACWI и над прекия peer group. Точно този тип стратегии често действат като "аналогови" балансьори в портфейли, доминирани от дигитални растежови истории.

Общата картина от тези осем фонда е ясна: дивидентът не е една стратегия, а цяла вселена от стилове. Част от тях търсят растеж с умерен доход, други предлагат висок кеш с по-голям риск, трети използват дивидентите за да дисциплинират free cash flow и оценките.

На фона на очакван по-нисък лихвен фон и скъпи растежови сектори, дивидентните решения стават своеобразен "втори крак" в портфейла - не като заместител на растежа, а като противотежест и източник на предвидимост в дохода. Но същевременно остават изложени на класическите рискове: концентрация в определени сектори (банки, енергетика, тютюн), регулаторни промени, циклични рецесии, както и чисто поведенческия капан да се гони само най-високият процент, без да се гледа устойчивостта зад него.

За да е по-ясна рамката, ето обобщена табличка с основните характеристики на осемте стратегии (на база описаните в материала данни към 30 септември):

*Данните са според описанието в източника и са ориентировъчни, не текуща котировка.

От гледна точка на един български или европейски инвеститор, тези осем фонда не са "лист за пазаруване", а карта на възможните подходи към дивидентния свят. Един инвеститор може да използва дивидентен фонд като по-стабилен "ядрен" слой около който да държи по-волатилни растежови позиции; друг - да добави международен дивидентен компонент, за да излезе от чисто американския риск; трети - да работи с по-агресивни "cash cow" стратегии като GCOW за да увеличи доходността, но с ясното съзнание, че free cash flow днес не е гаранция за завинаги.

Критичното е да се гледа не само числото на доходността, а структурата зад него: секторна концентрация, устойчивост на дивидента, чувствителност към лихви и рецесия, както и мястото на тази експозиция в целия портфейл.

Микро-урок от тази картина е прост: дивидентният процент е следствие, не цел. Фонд, който изглежда "скромно" с 1,6-1,8% доходност, може да носи по-добро съотношение между растеж и стабилност от фонд с 5-7% кеш, ако зад втория стои по-чувствителен бизнес към цикъла, регулациите или структурен спад. Истинският въпрос не е "колко плаща този фонд днес", а "колко вероятно е този дивидент да се запази и расте през следващите 10-15 години".

Най-добрите дивидентни акции на всички времена

Към какво да насочим погледа си след оттеглянето от технологичните компании

Инвеститорите имат следната идея за размисъл: ако погледнат собствения си портфейл днес, дали той по-скоро прилича на концентриран растежов "Monaco Grand Prix" или на по-балансирана комбинация от растеж и дивидентни потоци, които могат да амортизират следващата по-сериозна корекция?

Основната несигурност е дали цикълът на лихвите и оценките ще доведе до трайна ротация към дивидентни стратегии, или това ще остане кратък епизод в по-широк растежов пазар.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.