Време ли е за дивидентни акции с отрицателна или нулева бета?

След 3 поредни години, в които широкият американски пазар дава двуцифрени резултати, а големите технологични истории "държат микрофона" почти постоянно, естествено се появява въпросът дали не е време за по-различен тип защита: акции с много ниска, нулева или дори отрицателна бета. Не защото това е "магическо решение", а защото бета измерва нещо много практично - колко чувствителна е цената на дадена акция спрямо движенията на пазара като цяло.

Ако бета е 1, акцията статистически се движи близо до пазара; ако е под 1 - обикновено се люлее по-малко; ако е около нулата - връзката с общия пазар е слаба; ако е отрицателна - в част от периодите може да се движи в обратна посока. Това не е гаранция за печалба, а характеристика на поведението в миналото, която понякога се оказва ценна точно когато "перфектният сценарий" на пазара започне да се пропуква.

Тук идва парадоксът, който много хора приемат за нормален: да се държат пари в депозит при лихви около 1-1,5% и едновременно с това да се живее в среда, в която разходите и цените растат по-бързо от тази доходност. Реално рискът не е в това, че депозитът "пада" номинално - той не пада; рискът е, че покупателната способност се топи тихо.

Ако инфлацията е над 5% (а усещането на домакинствата често е, че е още по-висока при ежедневните стоки), то разликата между инфлация и депозитна лихва е скритата "такса спокойствие". Това е загуба, която не изглежда като загуба, защото е разпределена във времето и е маскирана като стабилност.

В такъв контекст идеята за портфейл от по-дефанзивни компании - такива, които не са свръх-циклични, които продават базови продукти или имат устойчиво търсене, и които плащат дивидент - започва да изглежда като алтернативен начин за "възглавница". Не като обещание за защита от всяка корекция, а като опит да се намали зависимостта от най-пренаселените теми и да се купи време при турбуленции.

Допълнителен слой е, когато тези компании са близо до 52-седмични дъна: тогава инвеститорът не плаща премия за "мода", а по-скоро търси асиметрия - ограничен допълнителен спад спрямо потенциално по-голямо възстановяване, ако настроенията се нормализират.

*Данните се към 06.01.2026 г.

Под таблицата тези метрики всъщност разказват една сравнително ясна история за "какъв тип" кошница е това, а не просто как изглежда като числа.

Първо, дистанцията от 52-седмичното дъно показва колко "изпуснат въздух" вече има в цената. При KHC и CPB говорим за практически прилепване към дъното - около една трета от процент над най-ниските нива за годината. MDLZ също е почти там. Единствено BF-B е "по-високо" спрямо дъното, но пак е само на около 1,8% нагоре, което отново е зона, в която пазарът казва: "не давам премия за този бизнес в момента". Това не е гаранция, че няма да паднат още, но означава, че част от лошите новини може и вече да са вградени в цената и очакванията са приземени. При много "горещи" акции рискът често е обратният - цената вече предполага почти перфектно бъдеще.

Какво очакват експертите от щатските индекси през 2026 г.?

Настроенията са позитивни, но не и наивни

После идва бета - тя е най-добрият "термометър" за това колко силно тези акции обикновено се люлеят заедно с широкия пазар. Средната бета около 0,21 казва следното: исторически тази кошница се е движила много по-тихо от индекса. Ако пазарът има бурен ден, статистически тези имена по-често реагират по-слабо.

CPB дори е с леко отрицателна бета, което е рядкост и най-често се случва при по-дефанзивни потребителски бизнеси, където търсенето е по-устойчиво. Важно е да се разбере: бета не е броня. Тя е снимка от миналото, но е полезна, когато целта е не "максимална печалба", а по-добра управляемост на риска и по-малко емоционални амплитуди.

Дивидентната доходност (за следващите 12 месеца) е третият слой на историята - тя е като "текуща компенсация" за това, че държиш актив, който може да стои скучно или да се движи бавно. Средната доходност от приблизително 4.96% при равно тегло е важна не защото прави стратегията безрискова, а защото създава буфер във времето: дори цената да не тръгне нагоре веднага, дивидентът е частична възвръщаемост, която не чака "перфектния момент".

Точно тук се появява и големият нюанс: високата доходност може да е награда, но може да е и предупреждение. Ако бизнесът е под натиск и дивидентът не е добре покрит, пазарът често "крещи" чрез по-висока доходност, че може да има риск от намаление. Затова тази метрика трябва да се чете не сама, а заедно с устойчивостта на печалбите и паричните потоци.

Когато събереш трите неща - близост до дъно, ниска средна бета и прилична дивидентна доходност - получаваш профил на кошница, която не се опитва да бъде "звездата на 2026", а да бъде "пояс" за по-нервна година. Ако пазарът продължи да расте, вероятно тези имена няма да водят парада като най-обсъжданите технологични истории. Но ако има период на охлаждане, ротация или по-широко разочарование от пренаселени теми, този тип акции често играят ролята на по-малко чупливи камъни в реката - не спират течението, но помагат да се мине по-спокойно.

Най-поевтинелите големи компании в САЩ и Европа през 2025 г.

Изпратихме силна година за индексите, но и много тежка за някои добре познати акции

И точно тук се връзва и идеята с депозитите: много хора възприемат "без движение" като "без риск", но реалният риск е покупателната способност. При среда, в която лихвата е ниска, а инфлацията е по-висока, "спокойствието" може да се окаже просто бавно отстъпване назад. Нискобета дивидентните компании не са заместител на сигурността, но са опит да се търси по-добър компромис: ограничаване на волатилността, без да се приема сигурна реална загуба.

Дисклеймър: Това е аналитичен, образователен текст и не е препоръка за покупка/продажба. Минали зависимости (вкл. бета) не гарантират бъдещи резултати; дивидентите не са обещание и могат да бъдат променяни; пазарният риск остава.