В обръщението си за състоянието на нацията президентът Доналд Тръмп по-рано тази седмица постави на фокус един от най-горещите икономически проблеми в Америка — стремителното поскъпване на тока заради изграждането на мащабни центрове за данни, захранващи изкуствения интелект. И обяви решение, което ще се хареса както на енергийния бранш, така и на инвеститорите в него.
"Казваме на големите технологични компании, че имат задължението да осигурят собствените си нужди от електроенергия", заяви Тръмп. Той оповести, че Amazon, Google, Meta, Microsoft, xAI, Oracle, OpenAI и Anthropic ще трябва да изграждат или осигуряват сами захранването за новите си дейта центрове — без да прехвърлят разходите върху обикновените потребители. Официалното подписване е насрочено за началото на март в Белия дом.
Проблемът е реален: средните сметки за ток в САЩ са нараснали с над 30% от 2020 г. насам, осем от тринадесетте регионални мрежи работят на или под критичния резервен капацитет, а делът на центровете за данни в националното потребление се очаква да скочи от 4% днес до 12% до 2028 г.
Само проектите, които в момента са в строеж в САЩ, ще се нуждаят от толкова ток, колкото потребява цяла Италия, посочват експерти.
В същото време, този тип съоръжения може да вдигат тока на местните, но приносът им за местните икономики е минимален.
Технологичните гиганти реагираха бързо — Microsoft, Anthropic, Amazon и OpenAI поеха публични ангажименти да покриват разходите за електроенергия без да ги прехвърлят на потребителите. Истинските победители от политическия обрат разбира се не са само домакинствата (които все пак имат да гласуват на избори след няколко месеца), а и електрическите компании.
Новият модел работи така: вместо центровете за данни да се включват директно към мрежата, комуналните дружества създават специализирани структури, договарят дългосрочни контракти и гарантират на домакинствата реални отстъпки — т.нар. "дивидент от дейта центровете" от 100 долара или повече годишно.
В замяна печелят регулирана възвръщаемост върху нова инфраструктура за милиарди долари.
Показателен пример от статия в Barron"s е NiSource от Индиана. Нейното дъщерно дружество Nipsco — до скоро обслужващо скромни 500 000 клиенти, внезапно се изправи пред потенциално удвояване на търсенето от страна на центрове за данни.
За да предпази редовните си клиенти, създаде отделна структура GenCo и сключи с Amazon 15-годишен договор за изграждане на газови централи и батерийни съоръжения за близо 7 млрд. долара. Amazon плаща пълните капиталови разходи, NiSource залага на 8-9% годишен ръст на приходите до 2033 г., а клиентите ще получат обратно около 1 млрд. долара под формата на намалени сметки.
Подобни сделки са сключили и Entergy в Луизиана с Meta, и Idaho Power с различни технологични клиенти.
Енергийният микс на новите мощности е показателен — и неудобен за технологичния сектор. Природният газ захранва 75% от всички планирани собствени електроцентрали за центрове за данни, сочат данни на Cleanview. Най-агресивен е Илон Мъск, чиято xAI разгърна мобилни генератори в Тенеси и Мисисипи.
Meta изгражда газова централа в Охайо, а Oracle и OpenAI планират две масивни газови инсталации в Ню Мексико. Над една трета от проектите са в Тексас, който скоро може да измести Вирджиния като световна столица на дейта центровете.
Технологичните компании твърдят, че ще компенсират с възобновяема енергия — слънчева и малки модулни ядрени реактори — но сериозна част от тези технологии са все още години назад от мащабно внедряване.
Остава и дългосрочна неизвестност: газовите централи имат живот от 60 години, а договорите са за 12-15.
Ако след изтичането им технологичните компании не ги подновят, тежестта ще падне върху потребителите. При някои от договорите това може да се случи още през 2029 г. Тоест веднага, след като Доналд Тръмп спре да бъде президент на САЩ.
Засега обаче балансът е ясен: Тръмп намери популистко послание, технологичните компании се измъкнаха от положението на гръмоотвод, а комуналният сектор тръгна нагоре.
USD
CHF
EUR
GBP
