SOFIX встъпва в 2026 г. не като "локален индекс, който просто се е раздвижил", а като ясен пазарен сигнал, че българската фондова борса започва да излиза от дългия режим на инерция и да се връща към езика на реалната доходност. Самата статистика за последните 12 месеца е достатъчно показателна: от 844 пункта в средата на декември 2024 г. до 1 125 пункта в средата на декември 2025-а, което представлява ръст от около 33% в рамките на една година.
По-важно от самия процент е начинът, по който този ръст се реализира - с минимално отклонение под началната стойност и с максимум, достигнат практически в края на периода. Това е типичен профил за пазар, който не се движи на импулс, а изгражда тенденция чрез постепенно натрупване на доверие.
Когато този резултат се постави в глобален контекст, картината става още по-интересна. В година, в която водещите развити индекси отбелязват стабилен, но не екстремен ръст, представянето на SOFIX започва да изглежда конкурентно.
Докато основните американски индекси се движат в диапазон между средните и ниските двуцифрени проценти, българският индекс изпреварва по темп голяма част от тях. Това не означава, че SOFIX внезапно се превръща в "по-добър пазар", а че наваксва изоставане, натрупвано в продължение на повече от десетилетие.
Източник: БГНЕС
В подобни фази малките пазари често показват относително по-силни движения, защото преоценяването започва от по-ниска база.
Още по-важна е вътрешната структура на движението. През 2025 година индексът не се движи линейно нагоре, а преминава през ясно различими етапи. След колебливо начало на годината, съществената промяна идва през пролетта, когато SOFIX преминава психологическата граница от 1 000 пункта и успява да се задържи над нея.
Това ниво дълго време действаше като таван, а превръщането му в под е класически технически и психологически сигнал за смяна на режима. След това следват няколко месеца на консолидация, умерени корекции и постепенно възстановяване, което завършва с нови върхове през ноември и декември.
Така се изгражда пазарна памет, при която участниците започват да възприемат задържането като рационално поведение, а не само бързото реализиране на печалби.
На този фон сравнението с глобалните пазари придобива различен смисъл. В края на 2025 г. се наблюдава ясно изразена ротация в развитите икономики - от концентрирани технологични лидери към по-широки и циклични сектори като финанси, индустрия и материали. Това е среда, в която пазари със сравнително по-голяма тежест на банки и реална икономика имат шанс за относително по-добро представяне. Българският пазар, със своята структура и доминиращи сектори, логично попада в този прозорец, макар и без съпътстващия медиен шум.
Въпросът дали SOFIX е "евтин" обаче не може да бъде отговорен еднозначно. Агрегираните коефициенти показват едновременно силни и напрегнати характеристики. От една страна, индексът демонстрира високи оперативни и нетни маржове, стабилна възвръщаемост на собствения капитал и много добри показатели за финансова устойчивост и платежоспособност.
Източник: iStock
От друга страна, пазарните коефициенти като P/E и P/S изглеждат високи, а свободният паричен поток на агрегатно ниво е слаб или отрицателен, което изкривява част от класическите оценки. Това не е противоречие, а отражение на структурата на индекса - доминиран от капиталово интензивни компании и финансови институции, при които традиционните метрики трябва да се интерпретират внимателно.
Ключовият риск пред този ръст не е волатилността, а ликвидността. Годишният оборот от малко над 220 млн. лева е значим за местния пазар, но остава ограничен в международен контекст. Това означава, че цените могат да се движат чувствително при сравнително малки капиталови потоци. За да се превърне текущото движение в устойчив режим, ще е необходима по-широка база от систематични участници - повече институционални инвеститори, по-голям свободен флоут, повече компании, които реално използват борсата като канал за финансиране, а не като формалност.
Точно тук историческият контекст става особено важен. Пазарите са циклични и периодите на дълъг застой често се последват от фази на преоценка, при които доходността се ускорява, но и изискванията към качеството се повишават. За SOFIX това означава, че пътят към върха от 2007 г. не минава през еуфория, а през институционална зрялост.
Разстоянието от около 40% до зоната около 1 900-2 000 пункта вече не изглежда непреодолимо математически, но остава предизвикателство структурно. То изисква не просто покачване на цените, а устойчив растеж на печалбите, по-предвидими парични потоци, по-ясни дивидентни политики и регулаторна среда, която насърчава публичността.
В този смисъл 2026 г. ще бъде по-малко година на въпроса "колко още може да порасне индексът" и повече година на въпроса "какъв пазар иска да бъде БФБ". Последните 12 месеца показват, че SOFIX може да се нареди сред най-добре представящите се индекси в глобален план по чиста доходност. Следващата стъпка е да докаже, че този резултат не е инцидент, а начало на по-зрял цикъл. Истинският капитал не търси сензация, а среда, в която доходността е логично следствие от структурата, а не продукт на краткосрочен ентусиазъм.
Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.



USD
CHF
EUR
GBP