SOFIX встъпва в 2026 г. не като "локален индекс, който просто се е раздвижил", а като ясен пазарен сигнал, че българската фондова борса започва да излиза от дългия режим на инерция и да се връща към езика на реалната доходност. Самата статистика за последните 12 месеца е достатъчно показателна: от 844 пункта в средата на декември 2024 г. до 1 125 пункта в средата на декември 2025-а, което представлява ръст от около 33% в рамките на една година.

По-важно от самия процент е начинът, по който този ръст се реализира - с минимално отклонение под началната стойност и с максимум, достигнат практически в края на периода. Това е типичен профил за пазар, който не се движи на импулс, а изгражда тенденция чрез постепенно натрупване на доверие.

Когато този резултат се постави в глобален контекст, картината става още по-интересна. В година, в която водещите развити индекси отбелязват стабилен, но не екстремен ръст, представянето на SOFIX започва да изглежда конкурентно.

Докато основните американски индекси се движат в диапазон между средните и ниските двуцифрени проценти, българският индекс изпреварва по темп голяма част от тях. Това не означава, че SOFIX внезапно се превръща в "по-добър пазар", а че наваксва изоставане, натрупвано в продължение на повече от десетилетие.

Снимка 724454

Източник: БГНЕС

В подобни фази малките пазари често показват относително по-силни движения, защото преоценяването започва от по-ниска база.

Още по-важна е вътрешната структура на движението. През 2025 година индексът не се движи линейно нагоре, а преминава през ясно различими етапи. След колебливо начало на годината, съществената промяна идва през пролетта, когато SOFIX преминава психологическата граница от 1 000 пункта и успява да се задържи над нея.

Това ниво дълго време действаше като таван, а превръщането му в под е класически технически и психологически сигнал за смяна на режима. След това следват няколко месеца на консолидация, умерени корекции и постепенно възстановяване, което завършва с нови върхове през ноември и декември.

Така се изгражда пазарна памет, при която участниците започват да възприемат задържането като рационално поведение, а не само бързото реализиране на печалби.

На този фон сравнението с глобалните пазари придобива различен смисъл. В края на 2025 г. се наблюдава ясно изразена ротация в развитите икономики - от концентрирани технологични лидери към по-широки и циклични сектори като финанси, индустрия и материали. Това е среда, в която пазари със сравнително по-голяма тежест на банки и реална икономика имат шанс за относително по-добро представяне. Българският пазар, със своята структура и доминиращи сектори, логично попада в този прозорец, макар и без съпътстващия медиен шум.

Въпросът дали SOFIX е "евтин" обаче не може да бъде отговорен еднозначно. Агрегираните коефициенти показват едновременно силни и напрегнати характеристики. От една страна, индексът демонстрира високи оперативни и нетни маржове, стабилна възвръщаемост на собствения капитал и много добри показатели за финансова устойчивост и платежоспособност.

Снимка 737723

Източник: iStock

От друга страна, пазарните коефициенти като P/E и P/S изглеждат високи, а свободният паричен поток на агрегатно ниво е слаб или отрицателен, което изкривява част от класическите оценки. Това не е противоречие, а отражение на структурата на индекса - доминиран от капиталово интензивни компании и финансови институции, при които традиционните метрики трябва да се интерпретират внимателно.

Ключовият риск пред този ръст не е волатилността, а ликвидността. Годишният оборот от малко над 220 млн. лева е значим за местния пазар, но остава ограничен в международен контекст. Това означава, че цените могат да се движат чувствително при сравнително малки капиталови потоци. За да се превърне текущото движение в устойчив режим, ще е необходима по-широка база от систематични участници - повече институционални инвеститори, по-голям свободен флоут, повече компании, които реално използват борсата като канал за финансиране, а не като формалност.

Точно тук историческият контекст става особено важен. Пазарите са циклични и периодите на дълъг застой често се последват от фази на преоценка, при които доходността се ускорява, но и изискванията към качеството се повишават. За SOFIX това означава, че пътят към върха от 2007 г. не минава през еуфория, а през институционална зрялост.

Разстоянието от около 40% до зоната около 1 900-2 000 пункта вече не изглежда непреодолимо математически, но остава предизвикателство структурно. То изисква не просто покачване на цените, а устойчив растеж на печалбите, по-предвидими парични потоци, по-ясни дивидентни политики и регулаторна среда, която насърчава публичността.

Къде стои SOFIX спрямо останалите европейски пазари през първите десет месеца на годината?

Къде стои SOFIX спрямо останалите европейски пазари през първите десет месеца на годината?

През 2025-а бенчмаркът на Българската фондова борса е нагоре с около 19-20%

В този смисъл 2026 г. ще бъде по-малко година на въпроса "колко още може да порасне индексът" и повече година на въпроса "какъв пазар иска да бъде БФБ". Последните 12 месеца показват, че SOFIX може да се нареди сред най-добре представящите се индекси в глобален план по чиста доходност. Следващата стъпка е да докаже, че този резултат не е инцидент, а начало на по-зрял цикъл. Истинският капитал не търси сензация, а среда, в която доходността е логично следствие от структурата, а не продукт на краткосрочен ентусиазъм.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.