Изпълнението на бюджета за 2025-та е на границата на провала

Данните за приходите и разходите на държавата по Консолидираната фискална програма създават атмосфера на тежък негативизъм. Според последната информация на Министерството на финансите за деветте месеца на 2025 г. по КФП е натрупан дефицит от близо 6.06 млрд. лева (2.7% от БВП), което е с 850 млн. лева повече в сравнение с август. При запазване на настоящия темп на нарастване на дупката в държавните финанси, в края на годината дефицитът може да достигне 9 млрд. лева - значително над планираните 3% от БВП, независимо че в реално изражение той расте по-бързо - с 3%, в сравнение с първоначалните планове за 2.8 процента.

Вярно е, че Министерството на финансите изрично посочва, че върху деветмесечния дефицит по КФП съществено влияние има дефицитът по европейските средства - 1.7 млрд. лева, който може да бъде напълно компенсиран, ако в края на годината получим плащанията по европейските програми. Но дори тези европейски средства да дойдат, при сегашните темпове на разширяване на дупката в КФП в края на годината тя отново ще бъде над 7 млрд. лева при планирани 6.35 млрд. лева. Тези 7 млрд. лева представляват 3.17% от очаквания по-висок БВП за 2025 г. А ако европейските пари не дойдат?

Впрочем, нарушаването на законовото правило дефицитът по КФП да не надвишава 3% от БВП отдавна е заложник на държавна стъкмистика и не притеснява особено управляващите у нас. Докато Европейската комисия си затваря очите пред разлики под 0.2-0.3 процентни пункта и не ни вкара в процедура по свръхдефицит, това изискване няма да се спазва стриктно у нас.

Любомир Дацов: Не може да заложиш нереалистични приходи в държавния бюджет, а да ти се получи нещо реалистично

Когато се натрупва дълг, е трудно да се прави социална политика, каза финансистът в студиото на Money.bg

Реален проблем може да възникне, ако в края на годината бъде прехвърлен лимитът на дефицита по държавния бюджет, който е фиксиран със съответния закон на малко над 7.13 млрд. лева. Към края на деветмесечието този дефицит вече е над 5.21 млрд. лева, като само за един месец - от август до септември - е нараснал с близо 1 млрд. лева. При запазване на тези темпове на увеличение в края на годината той ще бъде около 8 млрд. лева, което автоматично означава необходимост от актуализация. А тази процедура може да доведе до парламентарна криза.

Вариантите за предотвратяване на описаните дотук рискове в чисто теоретичен план са два. При първия е добре да се увеличи ръстът на приходите в комбинация с ограничаване на разходите. Както показват данните на Министерството на финансите обаче, това е трудно изпълнимо, защото изглежда, че данъчната администрация трудно може да надскочи 15-16% ръст на приходите, докато в проектобюджета за 2025 г. беше заложен ръст от над 25 процента. Само за сравнение - за деветте месеца ръстът на приходите от данъци, осигуровки, помощи и дарения към хазната по КФП спрямо същия период на миналата година е 14.8%. Месец по-рано този ръст е бил 13.3%, а към края на юли - 13.5%. Тези данни са от Министерството на финансите. Как при достигнати за деветте месеца общо приходи по КФП от 59.75 млрд. лева държавата смята да достигне в края на годината планираните 90.27 млрд. лева - един Господ знае. Най-вероятно в това отношение провалът е гарантиран.

Първият бюджет в евро: между растежа, дълга и границата от 3% дефицит

Правителството залага на умерен растеж, по-високи пенсии и рекордни инвестиции в отбрана и образование

Остава вторият вариант - рязане на разходи. На първо място, в капиталовата програма. Там от планираните 13.85 млрд. лева според отчета по КФП към края на септември са изпълнени 6.9 млрд. лева. Вероятно до края на годината изпълнението няма да превиши 9 млрд. лева, което няма да е нещо ново, но ще означава допълнително натрупване на задължения към частния сектор и влошаване на кредитната картина и кондицията на бизнеса като цяло. А това впоследствие може да има много негативни последици за финансовата и икономическата стабилност като цяло.

На второ място, напълно възможно е забавяне на трансферите към общините, както и на трансферите към други бюджетни и държавни структури, което ще ги постави в много трудно финансово положение.

И на трето място, вероятно ще бъдат задържани планираните пари за ръст на възнагражденията и издръжката на редица сфери в публичния сектор, което ще създаде допълнително напрежение и токсична среда за функционирането на държавата през следващата година.

Казано накратко - нереалистично планираният бюджет за 2025 г. може и да бъде удържан в заложените граници за дефицит, но мерките, които ще бъдат предприети, за да се случи това, ще имат много негативни последици в дългосрочен план.