Данните за изпълнението както на Консолидираната фискална програма, така и на държавния бюджет вече са факт. И независимо от видимите по тях усилия на централната власт да компенсира неразумните фискални решения, които народните представители (няма значение от кои парламентарни групи и в кои Народни събрания) вземаха в продължение на няколко поредни години, се вижда, че без решително ограничаване на разходите в социалната сфера и публичния сектор бюджетната дупка трудно ще бъде затворена.
Според Министерството на финансите данните са следните: приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2024 г. са в размер на 71 999,2 млн. лв., или 95,6 % от годишните разчети. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2024 г. възлизат на 78 137,2 млн. лв., което е 95,9 % от годишните разчети. На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, салдото по Консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за 2024 г. е отрицателно в размер на 6 138,0 млн. лв. (3,0 % от прогнозния БВП). Всъщност, точното съотношение на дефицита спрямо БВП ще стане ясно, когато излязат сезонно изгладените данни за Брутния вътрешен продукт за 2024-а. Това ще се случи през октомври, и е много вероятно да се окаже, че дефицитът е над 3%, както стана миналата година с БВП за 2023-а.
Съвсем друг е въпросът какви ще са данните на начислена основа. Точно тази неяснота е една от причините за предпазливата позиция на сегашното правителство по отношение на подаването на заявка за влизане в Еврозоната.
Но да се върнем на данните за бюджета. При по-внимателен прочит на предоставените данни за изпълнението му могат да се забележат някои важни детайли, които, за съжаление, много вероятно ще окажат влияние и през 2025-а година.
В приходната част трябва да се отбележи, че има преизпълнение на заложените данъчни приходи. Според Министерството на финансите данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 58 700,2 млн. лв., което представлява 101,3 % спрямо разчетените за годината и формира 81,5 % от общите постъпления по КФП за периода. Но и тук има детайли.
Приходите от корпоративни данъци, независимо от влизането в сила на по-високото облагане на големите международни компании по линия на данъчните регулации на ОИСР, са в размер на 5 412,4 млн. лв., или 91,3 % от годишния план. Сравнени с данните към декември на предходната година, постъпленията нарастват с 497,6 млн. лв. (10,1 %). Нарастват, но не толкова, че да покрият предварителните разчети. Това означава, че или предишният редовен кабинет, който направи тези разчети, се е объркал с прогнозите, или че бизнесът има задълбочаващи се проблеми.
"В тази група данъци са и приходите от данък върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица, които са в размер на 124,9 млн. лв. Като съпоставени с 2023 г., приходите са повече с 33,5 млн. лв. (36,6 %). Постъпленията от този данък зависят от състоянието на икономиката и взетите от фирмите решения за разпределение на дивиденти", уточнява финансовото министерство.
Неизпълнението на заложените приходи от корпоративен данък се компенсира напълно от преизпълнението на данъка върху доходите на физическите лица. Те са в размер на 7 053,0 млн. лв., или 102,1 % спрямо заложените в разчета за годината. Тези приходи са със 761,0 млн. лв. повече, което представлява 12,1 % ръст спрямо предходната година. Министерството на финансите твърди, че това преизпълнение се дължи на повишената събираемост и мерките за намаляване на доходите от недеклариран труд.
Но това изглежда съмнително на фона на следващите данни. А именно, че ръстът на приходите от облагане на доходите на физически лица идва изцяло по линия на трудовите договори.
"По трудови правоотношения приходите от данъка към декември 2024 г. са 5 981,4 млн. лв., 105,3 % спрямо годишните разчети. Тези приходи нарастват с 852,7 млн. лв. (16,6 %) в сравнение с предходната година", съобщава Министерството на финансите. А причината за това, както можете да се досетите, е административното увеличение на минималната работна заплата и на възнагражденията в различни сфери на публичния сектор.
Впрочем Министерството на финансите не крие този факт и директно признава:
"Отчетеният ръст при тази група данъчни приходи е повлиян в голяма степен от Кодекса на труда (чл. 244, ал. 2). Механизъм, съгласно който минималното трудово възнаграждение за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 % от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. В съответствие с новия механизъм, от 1 януари 2024 г. минималната работна заплата за страната е увеличена от 780 лв. на 933 лв., или с 19,6 %. Други фактори за нарастване на приходите от ДДФЛ са отчетеният висок номинален ръст на средната работна заплата през първите три тримесечия на 2024 г., както в частния сектор, така и в обществения сектор, включително увеличението на заплатите в сферата на образованието и разходите за персонал в бюджетните организации".
А голяма част от описаните фактори натоварват в много голяма степен разходната част и най-вероятно ще имат същото, ако не и по-сериозно негативно влияние върху нея и през 2025-а.
За разлика от приходите от данъци по трудови правоотношения, по тези от граждански договори ситуацията е доста по-неблагоприятна. Министерството на финансите отбелязва:
"По извънтрудови правоотношения (свободни професии, граждански договори, еднолични търговци и др.) приходите от данъка към декември 2024 г. са в размер на 460,2 млн. лв., което е 83,8 % от годишния разчет. За 2024 г. са постъпили с 12,0 млн. лв. по-малко приходи, или 2,5 % спад спрямо предходната година."
Това повдига въпроса къде е по-голямата част от недекларирания труд - при лицата, които се обхващат от трудови договори, или при тези със свободни професии, граждански договори и еднолични търговци. Коректният отговор на този въпрос ще ни позволи да разберем доколко обосновани са хвалбите за усилията на данъчната администрация в тази област.
При косвените данъци, въпреки общото им преизпълнение, също има нееднозначна ситуация.
"Приходите от косвени данъци към декември 2024 г. са в размер на 25 888,9 млн. лв., или 101,5 % спрямо годишния разчет. Сравнени с данните за предходната година, постъпленията нарастват с 3 141,4 млн. лв. (13,8 %)", информира Министерството на финансите.
Само че приходите от ДДС са в размер на 18 576,2 млн. лв., което представлява 99,7 % от планираните със ЗДБРБ за 2024 година. С други думи, дори при този ключов за бюджета данък планираният резултат не е напълно изпълнен. Въпреки че спрямо 2023 г. приходите от ДДС нарастват с 2 359,7 млн. лв. (14,6 %), това не е достатъчно, за да покрие прогнозите.
Основната причина, според финансовото ведомство, са ръстът на потреблението, увеличението на цените на стоките и предприетите мерки за подобряване на митническия и данъчния контрол. Това обаче отново поражда въпроса - дали планирането е било неправилно, дали бизнесът изпитва затруднения, или пък увеличението на доходите не е довело до очакваното повишено потребление.
При акцизите обаче всичко е наред и те компенсират напълно малкото неизпълнение при ДДС.
"Приходите от акцизи (нето) от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са в размер на 6 904,7 млн. лв., което е 107,1 % спрямо планираните със ЗДБРБ за 2024 г. Съпоставени с 2023 г., постъпленията от акцизи нарастват номинално със 756,8 млн. лв. (12,3 %)", се казва в съобщението на Министерството на финансите.
Не е трудно да се досетим, че основният принос за това преизпълнение идва от пушачите. Техният дългогодишно осъждан навик пълни хазната много по-ефективно от хазарта и алкохола.
Истинският проблем, водещ до неизпълнение на приходната част в Консолидираната фискална програма, обаче са неданъчните приходи, а най-вече - приходите от помощи и дарения, заради неизпълнението на европейските програми.
"Неданъчните приходи са в размер на 9 667,4 млн. лв., което представлява 94,2 % от годишните разчети. Тези приходи са по-ниски от планираните основно поради по-ниските постъпления от продажба на нефинансови активи (главно от продажба на квоти за емисии на парникови газове), по-ниски държавни и общински такси и други. Постъпленията от помощи и дарения за 2024 г. са в размер на 3 631,6 млн. лв., като остават значително под заложените в разчета към ЗДБРБ за 2024 г. (7 080,7 млн. лв.). Това се дължи на непостъпване на планираните втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост и част от планираните приходи по оперативните програми на ЕС (неизпълнение на разчетите по приходите от помощи и дарения по КФП с 3,4 млрд. лв.)", отчита Министерството на финансите.
Коментарът е излишен.
Това е провал, който е и директна оценка за ефективността на българските законотворци. Логичният въпрос е защо те получават своите заплати, които не са ниски, докато ефективността им не води до очакваните резултати.
Разходите - ахилесовата пета на бюджета
Разходната част остава проблемът на Консолидираната фискална програма за 2024-а и най-вероятно ще бъде такъв и за тази за 2025-а, която предстои да бъде внесена за разглеждане в Народното събрание.
Последният служебен кабинет е положил усилия да ограничи финансовата вакханалия, наследена от предишното редовно правителство.
"Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2024 г. възлизат на 78 137,2 млн. лв., което е 95,9 % от годишните разчети. По-ниски от планираните са разходите основно по сметките за средства от ЕС, докато разходите по националния бюджет превишават разчетите за годината, което се дължи на по-високи от планираните разходи по бюджетите на общините", пише Министерството на финансите.
Това потвърждава, че европейските фондове са по-скоро неутрални за държавните финанси, но тяхното неусвояване влияе негативно на икономиката в дългосрочен план.
Най-голямата тежест в бюджета идва от социалните разходи - 34,82 млрд. лв. (44,56 % от общите разходи) и разходите за персонал - 20,24 млрд. лв. (25,9 %). В същото време капиталовите разходи за 2024-а възлизат на 6,78 млрд. лв.
Трудно е да се оспори, че ако не се предприемат съкращения или сериозни ограничения в разходите, България може да бъде изправена пред увеличение на данъчно-осигурителната тежест още в близките години.
USD
CHF
EUR
GBP
