Ниски данъчни ставки, борба с всякакви вратички и заобикаляне на закона, премахване на преференциите, по-висока събираемост, данъчни стимули за разходи за иновации и развиване на развойната дейност, намаляване тежестта върху доходите - това трябва да бъде данъчната политика на България според Института за пазарна икономика. За поредна година той представи своя алтернативен бюджет - и то на фона на неяснотата ще има ли работещ парламент, който да вземе в срок решение за държавните финанси догодина.

Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов открои като цел "охлаждането" на амбициите и обещанията в бюджета. Той обясни, че е хубаво да бъдат вдигнати заплатите с колкото се може повече, но въпросът е откъде ще дойдат средствата. "Охлаждане" на амбициите в бюджета, по думите на Богданов, не означава орязване, а става въпрос за реален приемлив ръст.

Дефицитът расте застрашително

Дефицитът расте застрашително

През октомври дефицитът на консолидирания бюджет скочи с още близо 42.9%

"Догонваме, конвергираме и имаме отворен пазар на труда, но въпросът е да има котва в бюджета. Може да има леко изпреварващ ръст на заплатите, но не много", посочи Богданов.

Според ИПИ в средносрочен план дефицитът трябва да изчезне, като това не може да се случи без сериозни мерки в сферата на разходите. Богданов отчете, че броят на заетите в публичния сектор се увеличил с близо 16 000 души, а в администрацията - с около 1000 души. Трябват ли толкова много хора да обслужват такова голямо население, запита Богданов, като постави още веднъж за размисъл и въпроса реформа в администрацията и публичния сектор.

От института настояват и за тавани на нормалното нарастване на разходите, насочване на социалните разходи, частни инвестиции в инфраструктура, капиталова програма, концесии.

Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ, пък представи сегашната ситуация в бюджета и икономиката на страната. Приходите в бюджета са устойчиво в рамките на 37-38% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Приходната част на бюджета стои сравнително устойчиво и, ако се говори за дефицит след пандемията, не е заради срив в приходната част или много лоши изпълнения на приходите, а заради промяната на разходната част на бюджета, коментира той.

Старши икономистът в "Отворено общество" Георги Ангелов коментира по време на дискусията, че бюджетът е "пробит" от корпоративни интереси.

Кой взе решенията за гигантския дефицит и как всички ще го платим

Кой взе решенията за гигантския дефицит и как всички ще го платим

От години се режат инвестиции, а без тях няма растеж, категорична беше Людмила Елкова от УС на БНБ

От една страна все още имаме мерки от предишни кризи, които отдавна са свършили - имаме антикризисни мерки от пандемията, които си действат и постоянно се удължават и струват милиарди, имаме антикризисни мерки от енергийната криза, които бяха прахосване на пари, защото 80 процента от парите отидоха в бизнеси, които не пострадаха от енергийната криза, те я създадоха, каза Ангелов.

Той посочи, че по същия начин стоят нещата със земеделските субсидии. Разбирам парите да отиваха за инвестиции в селските райони, за водоснабдяване, училища, те отиват за субсидия на декар, от която няма никаква полза никой, аргументира се той.