81,2% - с толкова средно са се повишили общите разходи на работодателите за труд у нас през второто тримесечие на 2025 г. спрямо 2020 г., показват данните на НСИ. Това включва заплатите, социалните и здравните осигуровки, обезщетенията, социалните разходи и надбавки и данъка върху социалните разходи.
Скокът е близък до този на БВП за периода и изпреварва значително натрупаната инфлация. Над средното са се увеличили разходите за труд на работодателите и възнагражденията на служителите в:
- Индустрията (84,1% при разходите за труд);
- Преработващата промишленост (88,5%);
- Строителството (96%);
- Транспорт, складиране и пощи (82,8%);
- Хотелиерство и ресторантьорство (98%);
- Административни и спомагателни дейности (109,2%);
- Държавно управление (97,2%);
- Култура, спорт и развлечения (104,2%);
- Други дейности (89,3%).
Прави впечатление, че сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", в който националната статистика брои и IT индустрията, е с 66,2% ръст на разходите за труд, т.е. под средния.
Тенденцията се запазва и на годишна база през 2025 г. спрямо второто тримесечие на 2024 г. Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица по предварителни данни нарастват с 13,2%.
Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори "Административни и спомагателни дейности" - с 18,1%, "Култура, спорт и развлечения" - със 17,7%, и "Добивна промишленост" - със 17,2%. В индустрията увеличението е с 14,0%, в услугите - с 11,9%, a в строителството - с 16,2%.
Разходите за възнаграждения растат по-бързо от останалите разходи за труд на работодателите.
Добра или лоша новина?
Някои наблюдатели твърдят, че при нисък ръст на икономиката и укротена инфлация подобни скокове на заплатите водят до увеличаване на цените - без значение дали говорим за базови продукти от първа необходимост, или за имоти.
Работодатели пък многократно са се обявявали против сериозните корекции нагоре във възнагражденията в държавния сектор заради растящата тежест върху бюджета и влиянието върху конкуренцията за кадри с частните предприятия. Организации като АИКБ искат и отпадане на обвързването на размера на минималната работна заплата със средната за страната - отново поради съображения за конкурентоспособност.
Според главния икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов обаче процесът на увеличаване на разходите за труд у нас е нормален и неизбежен - също като тенденцията на изравняване на цените на стоките.
"Имаме значително увеличение на размера на икономиката в номинални изражения - това от една страна. От друга страна, структурно България е страна с демографски проблеми и стартови условия с много ниски възнаграждения. При отворен пазар на труда в ЕС е абсолютно очаквано, че цената на труда ще расте изпреварващо до един момент. Когато имаш огромни разлики в разходите за труд и в същото време работната сила може да се движи свободно и да емигрира, начинът да я задържиш тук е да увеличаваш възнаграждението", коментира той пред Money.bg.
Източник: БГНЕС
Богданов признава, че големи двуцифрени скокове като този в сектор "Сигурност" "наливат масло в огъня", но има други системи като образованието, в които "преди 7-8 години учителите получаваха горе-долу колкото работници без квалификация в индустрията" и са били нужни мерки, за да не се стигне до "обезлюдяване" на тези системи.
Големият риск пред нас
По думите на главния икономист на ИПИ ако българският бизнес не инвестира и не се обновява, има опасност от загуба на конкурентоспособност и ситуация, в която вече няма да може да плаща сегашните заплати. Резултатът: "Хората ще бягат навън, а тук ще имаме икономическа криза".
"За да продължи нарастването на доходите, трябва бизнесът да инвестира и да става по-конкурентоспособен. Като цяло, структурата на икономиката да се адаптира постепенно по начин, по който да позволява по-високи възнаграждения. Това на практика най-просто казано е да има по-висока производителност на труда, с единица човешки труд, да се създава достатъчно стойност, така че да може да се плаща тази заплата. Досега това се случва, досега частният сектор успява да е конкурентоспособен, въпреки това на практика удвояване на заплатите последните 5-6 години", подчерта Богданов.
По думите му важният въпрос сега е какви политики ще се следват по отношение на бизнес средата и на привличането на инвестиции, но и компаниите трябва да направят нужното по отношение на оптимизация на процеси и оборудване и предлагане на по-добри продукти.
"Ръстът на заплатите е двуцифрен и преди да се направи през 2024 г. формулата за минималната заплата. В години, в които имахме нулева инфлация или близка до нулевата, имахме 10% ръст на възнагражденията в частния сектор", подчертава Богданов.
По думите му темата с МРЗ е "малка част от пъзела": "Тенденцията е много по-голяма и в някакъв смисъл неизбежна - в крайна сметка, това е България да стане по-богата страна. Да има по-висока производителност и с тези 2,5 милиона, които работят и са активни в икономиката, да се създава повече продукт. Това става с промяна".
И допълва: "Изказванията на бизнеса звучат като "Ако може всичко да остане както преди, година по година да правим същото и да си печелим от това, което сме правили досега". Това е неудържимо равновесие. Тоест, удържимо е, но на практика обрича България да е винаги на опашката с най-ниски доходи".
Затова и по думите му инвестициите в технологии, производства и услуги с по-висока производителност ще носят както повече печалба за бизнеса, така и по-високи доходи за работещите: "В крайна сметка, това е в едно изречение какво значи икономиката да се развива и държавата да е богата".
USD
CHF
EUR
GBP
