Работодатели поискаха замразяване на минималната заплата - ето причините

Запазване на размера на минималната работна заплата на 1077 лв. вместо предложените 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари - за това настоява Асоциацията на индустриалния капитал в България. В свое становище работодателската организация се обявява и за отмяна на законовите текстове, които обвързват минималното и средното възнаграждение.

"Това е необходимо, за да се избегнат допълнителни дисбаланси на пазара на труда, да се поддържа конкурентоспособността на българската икономика и да се гарантира стабилен преход към Еврозоната", подчертават от бизнеса.

Въпреки ръста, средната годишна заплата в България остава най-ниската в ЕС

И все пак тя е нараснала с 13,66%

Според влезлия в сила през 2023 г. чл. 244 на Кодекса на труда МРЗ е половината от брутната средна заплата, като според АИКБ това "е в основата на настоящите проблеми" - заради въвеждането на "автоматичност, базирана единствено (и то неправилно) на статистически данни за БРУТНАТА средната работна заплата".

И посочват: "Кумулативният ръст на МРЗ за периода 2023-2026 г. би бил над 55%, при реален ръст на икономиката за същия период около 10% и натрупана инфлация в размер на около 10%, което означава, че за периода на действие на чл. 244 от КТ МРЗ расте над 2.5 пъти по-бързо от обективните икономически показатели, обуславящи растежа й".

Синдикати: Минималната заплата у нас трябва да се вдигне с около 12% от 2026-а

Според изчисленията, тя трябва да бъде половината от средната заплата

Това според АИКБ създава множество проблеми:

• Големи компании затварят заводи, местят се в други държави и освобождават хиляди работници заради растящите разходи за труд.
• Увеличава се сивият сектор.
• Изострят се регионалните различия, защото само работещите в София-град са с по-високи заплати от средните за страната и например в Смолян МРЗ се доближава опасно до средната за областта.
• Административното вдигане на минималната заплата без ръст в производителността води до увеличени разходи на предприятията, които ги компенсират с вдигане на цените, а то на свой ред подхранва инфлацията - точно в навечерието на еврозоната и при масови опасения именно от поскъпвания.

Затова от АИКБ настояват за "изработване на адекватен механизъм за определяне на МРЗ, с реално и действено участие на социалните партньори в процеса, утвърждаващ договорното начало и на базата на обективни икономически критерии, отразяващи реалното развитие на икономиката, пазара на труда и покупателната способност, в изпълнение на европейското законодателство".