"Индустриалното производство в България, което представлява 27-28% от българската икономика, за пореден месец бележи спад на годишна база, като е на ниво по-ниско от 2021 г. - т.е. сме се върнали почти 5 години назад - и е много по-ниско от това през 2022 г. и през 2023 г." Това каза в студиото на Money.bg изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Добрин Иванов.
По думите му, причинните за това са много. "Българската индустрия е експортно ориентирана и зависи от световното и европейско икономическо развитие, особено заради оформилата се през последните години специализация за автомобилни компоненти. А има спад при европейското производство на автомобили, както и съвсем нова пазарна ситуация с въвеждането на митата от САЩ."
При дадените икономически обстоятелства, ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП), който отчита Националния статистически институт (НСИ), се дължи основно на потреблението, което пък расте заради ускореното повишаване на доходите, смята експертът. Според него, този вид ръст обаче не е устойчив, защото ръста на доходите е заради държавни заеми. Доходите растат с двуцифрени числа, което значи, че като се има предвид инфлацията, доходите растат два пъти по-бързо от икономиката ни. Което значи, че в голяма степен така се финансират чужди икономики чрез покупки на стоки от внос, обясни експертът.
Що се отнася до държавния бюджет, основният фокус според АИКБ, "трябва да е икономическото развитие на страната, той трябва да финансира такива политики, които да стимулират икономическия растеж, като само така може да се постигне по-високо благосъстояние на нацията и по-голям ресурс за публичните услуги, вкл. здравеопазване".
Обаче след ковид кризата фокусът на бюджетите се измести към социалните разходи и повишаване на доходи в държавния сектор. Така сега текущите разходи се повишават много, което поставя под риск изпълнението на целия бюджет, смята представителят на работодателската организация.
Що се отнася до проектобюджета за 2026 г., той е като предходния, т.е. задълбочават се дисбалансите, посочи Добрин Иванов. По думите му, има голямо раздуване на разходната част, която стига до 45,8% от БВП. Има раздуване и на приходната част - която би трябвало да покрие разходната част - до 42,8% от БВП. Което при това е в противоречие със Закона за публичните финанси, според който преразпределителната роля на държавата трябва да е ограничена максимум до 40% от БВП, обясни Иванов. Аргументът че тук се включват и разходите за отбрана, не е състоятелен, според работодателите.
Относно мерките за повишаване на приходите в бюджета, особено от ДДС, експертът коментира, че основните са мерки са свързани с повишаване събираемостта при косвените данъци.
"Едната мярка е за увеличаване на обхвата на т.нар. рискови стоки със засилен фискален контрол. Другата е задължително оповестяване при транспортирането на такива стоки с изпращането на sms-и при тръгване и пристигане на съответната стока, вкл. и от пунктове на определени места в страната, където да се осъществява физически контрол. Третата мярка е въвеждане на софтуер за управление на продажбите в търговските обекти." Тази трета мярка беше отхвърлена през 2021 г. от ВКС, припомни Иванов, като допълни, че сега тази мярка се възражда и носи повече административна тежест за фирмите, отколкото ползи за бюджета.
А двете основно мерки които повишават данъчно-осигурителната тежест, са вдигането на осигуровките с 2 процентни пункта и удвояването на данък "дивидент" от 5% на 10%.
АИКБ е против увеличаването на данъчно-осигурителната тежест, особено на пенсионните вноски, където "щетата (за бизнеса) е по-голяма", която се плаща именно от частния бизнес, подчерта Добрин Иванов.
Работодателите смятат, че преди да се стигне до повишаване на данъчно-осигурителната тежест, трябва да бъдат взети всички възможни мерки по оптимизация на разходите и "затягането на "кранчета", от които "изтичат" огромни публични ресурси", стана ясно от думите на изпълнителния директор на АИКБ.
Целият разговор може да гледате във видеото!
USD
CHF
EUR
GBP
