Когато се говори за "лудата" година на Nvidia, най-точната рамка не е "силни отчети и добър продукт", а рязка смяна на режими - от технологична увереност към политическа несигурност, от пазарна паника към рекордно висока оценка, и от чисто корпоративна история към позиция на стратегически актив в глобалната търговия. В рамките на 2025 г. компанията отчете приходи от 187.1 милиарда долара, а пазарната ѝ стойност се движеше в мащаб, който преди няколко години изглеждаше теоретичен - премина за кратко над 5 трилиона долара и остана около 4 трилиона долара, което само по себе си промени начина, по който пазарът мисли за "големите имена" в технологиите.
Началото на годината даде тон: на 6 януари, по време на CES 2025, Nvidia показа ширина на разказа - от по-малки решения до по-мощни карти за игри, плюс силно настояване, че физическите машини и роботиката са естествено продължение на софтуерния напредък. Това не беше просто представяне на продукти, а опит да се изгради цялостна картина за следващата индустриална вълна: изчислителна мощ като инфраструктура, а не като "част". Но само три седмици по-късно, на 27 януари, пазарът преживя шоков момент, който напомня колко крехка е увереността, когато наративът стане прекалено еднопосочен: появата на модел от DeepSeek, представен като обучен без най-висок клас процесори, предизвика разпад на увереността в цялата тема, а Nvidia загуби близо 600 милиарда долара пазарна стойност за един ден.
Този епизод е важен не защото "опроверга" нуждата от мощни чипове, а защото оголи психологическия механизъм на пазара: когато мнозинството е убедено, че една технология е без алтернатива, дори частично различен пример се превръща в заплаха за целия ценови режим. След първоначалния срив се появи по-трезвата разграничителна линия между обучение на модели и реалната им работа, при която по-мощните изчислителни решения често дават видимо по-добра ефективност, особено когато натоварването расте. Показателно е, че според наличните данни цената на акциите не се върна към преди-шоковите нива до юни - тоест пазарът се "лекува" бавно, дори когато фактите започнат да работят в обратна посока.
Следващият ключов завой дойде на 18 март, когато на събитието GTC Nvidia представи Blackwell Ultra и GB300, като идеята беше ясна: компанията се позиционира не като доставчик на единични компоненти, а като архитект на системи за нов етап - модели, които разсъждават по-дълбоко и изискват повече изчислителна плътност. Самият мащаб на събитието - пълна арена в Сан Хосе и превърнат център на града в технологична сцена - също беше сигнал: инвеститорите вече не гледат на това като на "продуктов цикъл", а като на индустриален цикъл, където инфраструктурата се превръща в основна тема, подобно на електрификацията в ранния индустриален период или мобилния интернет след 2010 г.
Но ако първото полугодие беше урок по технологична психология, април беше урок по политически риск. На 2 април търговските мерки, наречени "Liberation Day", удариха широкия пазар, а Nvidia не остана встрани: цената на акциите спадна от 110 долара на 2 април до 94.31 долара на 4 април, след което се върна към предишни нива до 9 април, но продължи да се колебае до пробив на 25 април. Това е важна динамика, защото показва как капиталът в подобни години реагира на шокове не с дълга капитулация, а със серия от кратки, нервни преоценки - сякаш пазарът постоянно опитва да реши дали новината е "край на историята" или просто шум по пътя.
На 15 април дойде и най-конкретният удар: изискването за лиценз за продажба на H20 към Китай, което на практика блокира доставките. Тук вече говорим за пряко финансово отражение, а не само настроение: Nvidia отчете 4.5 милиарда долара отписвания, свързани с H20, през първото тримесечие, и още 4 милиарда долара през второто. В сумарен план това са над 8 милиарда долара корекция, която показва колко реален е геополитическият риск, когато една продуктова линия е създадена да отговаря на стари ограничения, а нов режим променя правилата. Точно в такива моменти се вижда структурната разлика между "силен бизнес" и "силен бизнес в силно регулиран свят".
Въпреки това, лятото обърна тона по почти парадоксален начин. На 9 юли Nvidia достигна 4 трилиона долара пазарна стойност, а на 14 юли вече се говореше за възобновяване на продажбите на H20 за Китай. На 11 август се появи и специфичната цена на компромиса - 15% от продажбите за Китай да бъдат удържани, като същото се отнася и за AMD. Това е една от най-интересните илюстрации на годината: пазарът прие "по-малко, но не нула" като рационална развръзка, което означава, че инвеститорите в този режим не търсят чисти победи, а управляеми компромиси, стига те да поддържат основния наратив за търсене на изчислителна инфраструктура.
През септември историята се разшири към капиталовата архитектура на целия сектор. На 22 септември беше обявено намерение Nvidia да инвестира до 100 милиарда долара в OpenAI, като паралелно се говореше за изграждане на 10 гигавата или повече капацитет на центрове за данни. Тук вече не става дума само за продажба на чипове, а за създаване на екосистема, в която доставчикът, клиентът и финансирането започват да се преплитат - структура, която в минали технологични цикли често усилва растежа, но и повишава риска от самоподхранващи се очаквания. Допълнителният контекст за подобни кръгови зависимости се подсилва и от коментираните отношения с CoreWeave - тип "инвестирам в клиент, който после купува". Това не доказва проблем, но показва как цикълът в даден момент преминава от "търсене" към "организиране на търсенето".
Октомври даде два символни маркера за зрелостта на разказа. На 17 октомври Nvidia отбеляза първия произведен в САЩ чип Blackwell, изработен от TSMC - събитие, което е по-скоро политико-индустриален сигнал, отколкото технологична новина. А на 29 октомври пазарната стойност достигна 5 трилиона долара, подкрепена от сделки и публични жестове, които показаха колко силно лидерството на Nvidia се е превърнало в глобален символ на темата. В подобни моменти оценката вече не е просто сбор от бъдещи парични потоци, а оценка на стратегическа роля - и точно тогава рискът се промъква в детайлите, защото стратегическите роли се преразпределят не само от конкуренцията, но и от държавни интереси.
Краят на годината продължи да рисува картата на света като пазар. На 19 ноември Nvidia получи разрешение да доставя еквивалента на над 60,000 Blackwell чипа за Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, под знака на идеята за "суверенен" изкуствен интелект - тоест държави, които искат собствена изчислителна инфраструктура, без да зависят изцяло от чужди центрове за данни. На 25 ноември дойде и малък, но показателен нервен сигнал за конкурентния натиск: пазарът се разтревожи от информация, че Google може да предоставя свои процесори на Meta, което подсказва, че най-големият структурен риск за Nvidia не е само регулацията, а и вертикалната интеграция на най-големите ѝ клиенти - Microsoft и Amazon вече експериментират със собствени решения, а подобни движения постепенно променят баланса на силите. И на 9 декември се появи пореден геополитически обрат: одобрение за продажба на H200 към Китай, като уточнението, че H200 е две поколения зад Blackwell Ultra, показва как политиката може да "отваря врата", но при строго определени технологични условия.
Макрорамката на всичко това е, че подобни години се случват, когато ликвидността и капиталът търсят голяма, ясна история, а централните банки - включително Федералният резерв и Европейската централна банка - поддържат среда, в която цената на капитала остава ключова променлива за мащабни инвестиции в центрове за данни. В такава среда "разказът" се превръща в актив: пазарът е готов да преглъща шокове като загуба на 600 милиарда долара пазарна стойност за ден или над 8 милиарда долара отписвания по една линия, стига общата линия да остава последователна - че светът изгражда изчислителна инфраструктура като нова базова индустрия. Историческата аналогия тук не е едно към едно, но е ясна като механика: както железниците и електричеството създадоха първите истински "инфраструктурни мании", а интернет инфраструктурата - втори цикъл на капиталова концентрация, така и изчислителната инфраструктура днес произвежда смесица от реална необходимост и пазарна еуфория, които вървят паралелно и не се изключват взаимно.
В крайна сметка, историята на 2025 г. при Nvidia не е "че беше силна", а че се превърна в измервателен уред за целия цикъл - всеки регулаторен завой, всяка конкурентна новина и всяко технологично обещание се отразяваше в нея, защото пазарът я използва като символ на това дали светът наистина влиза в нов индустриален етап или просто преживява най-скъпата версия на колективно въображение, а когато една компания едновременно достига 187.1 милиарда долара приходи и се движи между 4 и 5 трилиона долара пазарна стойност в година, белязана от политически ограничения и внезапни шокове на доверие, истинската новина вече не е в отделното събитие, а в това колко тънка става границата между инфраструктурна необходимост и психологическа инерция.
Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
