Предизвикателствата пред устойчивостта тласкат икономиките в Европа към нисковъглероден преход. На този фон възниква въпросът какъв дял от БВП е изложен на прехода? От Briegel разработват двуетапен модел за изследване на дела на БВП на различни европейски страни, сред които и България, изправен пред риск от преход.
Първият етап изследва кои сектори са пряко изложени на енергиен преход, а вторият оценява готовността за на различните сектори.
Прилагайки този модел към енергийния преход в Европейския съюз, става ясно, че Швеция и Франция имат нисък дял от БВП, изправен пред риск от преход, докато Полша и България имат висок дял от БВП, изправен пред риск от преход.

Източник: iStock
Основният двигател е въглеродната интензивност на страната, която се използв като показател за готовността за преход. Разработеният модел има за цел да да информира за разработването на различни политики.
Държавите могат да стимулират насочена промяна към нисковъглеродни дейности с комбинация от данъци за високовъглеродни технологии и субсидии за нисковъглеродни технологии, коментират експерти. Освен това страните в ЕС могат да ускорят преразпределението на работната сила към нисковъглеродни технологии и сектори, като инвестират в образование и преквалификация.
Преходът към нисковъглеродна икономика е насочен към мерки и политики за устойчиво управление и използване на природните ресурси, позволяващо задоволяване на нуждите на икономиката и обществото. Това трябва да се случи при запазване на екологичната устойчивост, продължаващи усилия за намаляване на енергийната интензивност на икономиката чрез мерки за енергийна ефективност в предприятията.
От съществено значение е намаляването на емисионната интензивност на енергопроизводството чрез енергийна ефективност, повишено използване на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно енергийно потребление и подобряване на енергийното управление.