Измина една динамична година в областта на икономиката, но и не само. Пишейки за области от българската и международната икономика, като част от екипа на Money.bg, на вашето внимание заедно с Главния редактор на сайта, предоставям кратък обзор на някои важни щрихи, които смятам че ще са от значение и за 2026 година.
Втората половина на 2025 година беше повлияна от напредналата подготовка за влизането на България в еврозоната, но и от косвените ефекти от това - вдигането на цените. Именно "косвени" ефекти, защото много търговци и браншове, вкл. туризма, използваха предстоящото ни влизане в еврозоната само като повод, за да повишат цените, без това към дадения момент да има икономическа логика.
Не случайно от туристически агенции през лятото нарекоха "необяснимо" вдигането на цените в хотелите с 20% до 40%, спрямо предходния летен сезон. По-високите цени обаче не попречиха да имаме един като цяло успешен летен туристически сезон, като по предварителни данни имаме (лек) ръст спрямо миналата година както на броя на туристите, така и на приходите. Очакванията за вече започналия зимен сезон, изказани от представители на "Пампорово" и други наши курорти, като цяло са оптимистични, вкл. и заради предлагането на нови програми и пакети за туристите.
За българското селско стопанство като цяло годината не е от най-добрите, особено що се отнася до земеделието. Както вече забелязахме през лятото и есента, реколтата от плодове и зеленчуци - поради метеорологичните условия основно - е под средните, същото може да се каже и за царевицата. За успокоение на животновъдите у нас обаче, поради намалението на отглежданите селскостопански животни, а и заради големите площи със зърнени култури, въпреки ниските добиви от царевица, те ще са достатъчни за животновъдството. По-важният проблем за земеделците сега са ниските изкупни цени на пшеницата и царевицата у нас и в чужбина - в част от случаите, те не могат да покрият дори себестойността на произведената продукция.
Погледнато в международен план, руската икономика през 2025 г. съществено забави темповете си на растеж. Докато през 2024 г. те достигнаха 4%, тази година ще са под 2%, дори само малко над 1%. С бързи темпове се развива военното производство по обясними причини, но забавят развитието си такива важни отрасли като строителство, машиностроене, въгледобив, автомобилостроене и др.
Темповете на икономически растеж на ЕС като цяло по предварителни данни, за 2025 г. също няма да са високи. Очакванията са, че Германия за 2025 г. вече няма да е в рецесия както предните две години. Обаче същевременно в промишлената сфера, както и в България впрочем, няма ръст. В най-тежко финансово положение в ЕС обаче е Франция, чийто показатели както за бюджетен дефицит, така и дълг спрямо брутния вътрешен продукт, съществено превишат поставените от ЕК пределни норми за страните от ЕС. В тази връзка трябва да се отбележи и обезпокоителния факт, че бюджетния дефицит на България, засега неофициално, също е по-висок от изискването за до 3% от БВП.
USD
CHF
EUR
GBP
