Износът в българското земеделие се свива и това е проблем, който тепърва ще оказва влияние върху сектора. Аграрният стокообмен на България възлиза на 13 476. 8 милиона евро, което представлява намаление с 4.7% на годишна база.
Износът на селскостопански стоки е на стойност 6 739,5 милиона евро, което е с 15.1% под нивото от миналата година, главно вследствие на свиване на реализацията на зърнени и маслодайни култури и на производни продукти като слънчогледово масло, кюспета и други остатъци, използвани за храна на животни. Това става ясно от данните в Аграрен доклад 2025, който отразява ситуацията в селското стопанство , нас, цитирани от Agri.bg.
По-ниският експорт на тези продукти се дължи основно на сравнително слабата реколта при част от зърнените и маслодайните култури - слънчоглед, царевица и рапица, в повечето случаи в съчетание с понижение на средните експортни цени.
Източник: iStock
В същото време аграрният внос нараства с 8.6%, до 6 737,3 милиона евро. В тази ситуация, през 2024 г. традиционно положителното салдо в търговията на България със селскостопански стоки спада до 2.2 милиона евро.
Основен партньор в търговията на България със селскостопански стоки е Европейският съюз, като стокообменът със страните от общността е 53.8% от общия аграрен износ на страната и 71.4% от общия аграрен внос.
Най-значителен дял в износа на селскостопански стоки от България през 2024 г. заемат съседните страни - Гърция (11.4%), Румъния (10.3%) и Турция (9.5%). Сред водещите дестинации са също така Германия и Алжир, следвани от Испания, Нидерландия, Италия, Франция и др.
Общата стойност на изпращанията за ЕС се свива с 13.2% спрямо 2023 г., основно вследствие на по-слабата реализация на слънчоглед, пшеница, слънчогледово масло, захар и птиче месо. При повечето от по-значимите партньори в рамките на Съюза е налице намаление в границите от 6.8% за Франция до 51.4% за Испания.
Износът за трети страни също се понижава - със 17.2%, като се отчита значително по-ниска стойност на пратките на пшеница, царевица, слънчоглед, слънчогледово масло, кюспета и други твърди остатъци, получени при извличането на растителни масла. Много сериозен е спадът на експорта за Китай - с 69% и Индонезия - със 77%. Намалява и реализацията на селскостопански продукти в Алжир, Египет и САЩ.
През 2024 г. водещи доставчици на селскостопански стоки на българския пазар са Румъния, Германия и Гърция, следвани от Украйна, Полша, Нидерландия, Турция и др.
Стойността на селскостопанския внос от ЕС нараства със 7,8% спрямо предходната година. Най-голям принос за това имат пратките на слънчоглед, цигари, шоколадови изделия, слънчогледово масло и какаово масло. По отношение на слънчогледа и слънчогледовото масло се отчита сериозно увеличение на количествата, а за останалите продукти - предимно по-високи цени по вноса.
Общият внос на аграрни стоки от трети страни е с 10,9% над нивото от предходната година. Сред по-важните доставчици извън ЕС, повишение бележи импортът от Украйна - с 8.5%, Турция - с 11.8%, Сърбия - с 18.9%, Обединеното кралство - с 33.4%) и Молдова - със значителните 41.9%.
Водеща група продукти в структурата на аграрния експорт през 2024 г. остават житните растения, макар техният дял в общата стойност на реализираните извън страната селскостопански стоки да намалява от 26.9% през 2023 г. на 22.2%.
Спадът на общия експорт на селскостопански стоки през 2024 г. е свързан най-вече със значително намаление при пшеницата с 484.4 милиона евро (31%), слънчогледовото масло с 247.6 милиона евро или 31%, слънчогледа с 227.2 милиона евро или 32.7% и царевицата със 169.5 милиона евро или 48%.
USD
CHF
EUR
GBP
