Ако днес някой се разходи през типично село в Тесалия, Македония или Централна Гърция, ще забележи, че кафенетата са по-малко в сравнение с миналото, а клиентите им са предимно пенсионери. Къщите опустяват една след друга и демографското застаряване в провинцията е вече видимо с просто око.

От друга страна, ако някой излезе на полето, ще види съвсем различна картина: огромни трактори на стойност стотици хиляди евро, оборудвани с GPS и сателитни системи, обработват безкрайни площи, а модерни напоителни системи се простират навсякъде.

Този парадокс описва по-добре от всяка статистика голямата и бурна промяна, която се случва в гръцката провинция през 2026 г.: краят на модела на "дребния земеделец" и изгревът на епохата на "Big Ag" (големите агрокорпорации), пише в свой материал гръцкото издание Insider.

Как гръцките фермери успяха да изгубят €400 милиона европейски субсидии

Как гръцките фермери успяха да изгубят €400 милиона европейски субсидии

Масивна глоба за измами удря земеделието на южната ни съседка

Защо семейният модел не работи

За десетилетия гръцкият земеделски модел се основаваше на семейното стопанство. Бащата с 80 или 100 декара памук или царевица можеше да издържа семейството си, да изучи децата си и да остави нещо настрана.

Днес това уравнение не се получава. И не защото земеделецът е станал "ленив", а защото правилата на играта се промениха напълно, пише медията от южната ни съседка. Нормите на печалба на декар са се свили драматично, защото разходите за вложени ресурси (енергия, торове, машини) нарастват с темпове многократно по-високи от тези на продажната цена на продукта.

За да извади днес един производител нетния доход, който получаваше през 1995 г. със 100 декара, трябва да обработва повече от 400 декара, пише Insider.

Ключовото понятие е "икономия от мащаба". На глобализиран пазар на стоки оцелява само този, който може да произвежда масово, намалявайки разходите на единица продукт. Малкият производител, който купува на дребно суровините си и продава на едро продукцията си, вече е загубил играта още преди да е започнала.

"Демографски крах": Разходка из гръцките селища призраци

"Демографски крах": Разходка из гръцките селища призраци

Обезлюдяването и процесите в икономиката вървят ръка за ръка

Концентрацията на земята

Резултатът от този натиск е бързата концентрация на земята. Малките трактори изчезват. Дребните земеделци, неспособни да се справят с разходите и изискванията на новата Обща селскостопанска политика на ЕС, напускат професията. Земята им обаче не остава необработена - отдава се под наем или се купува от едрите земеделци.

Виждаме създаването на земеделски стопанства-предприятия, които вече управляват хиляди декари. Тези "нови играчи" няма да са традиционните земеделци с мотика. Те са предприемачи със счетоводство, агрономи-консултанти, които преговарят директно с доставчици и индустрии, докато инвестират в технологии за намаляване на производствените разходи.

Отвъд концентрацията сред физически лица, виждаме и навлизането на корпоративни схеми. Големи хранителни компании, желаещи да си осигурят суровини, предлагат на земеделците договорно земеделие. В този модел земеделецът се превръща по същество в "подизпълнител" - осигурява земята и труда, но решенията се вземат централизирано.

Заради сушата: гръцките маслини от Халкидики - скъпи и некачествени

Заради сушата: гръцките маслини от Халкидики - скъпи и некачествени

А зехтин от там пък почти не се произвежда

Има ли бъдеще за малкия производител?

Отговорът е "да", но не по начина, по който е знаел досега, се посочва в статията. Малкият производител не може да се конкурира с големия в памук или царевица. Но може да оцелее и да процъфтява, ако промени "пистата":

Диверсификация: Обръщане към продукти с доказан произход, биологични или специални култури, които не интересуват "големите".

Вертикална интеграция: Да не продава сурово мляко, а сирене. Да не продава наливен зехтин, а бутилиран. Да се възползва от добавената стойност на преработката.

Истински кооперации: И в южната ни съседка са си препатили от политизация на селското стопанство, но тук се имат предвид модерни бизнес обединения на производители, които заедно се борят за по-добри суровини и достъп до чужди пазари.

"2026 г. е ключова година. Романтичните времена, когато селският живот беше просто "традиция", отминаха безвъзвратно. Земеделието се превръща постепенно в тежка, взискателна индустрия. Онези, които упорстват да обработват по правилата от 1990 г., ще бъдат извадени от производство. Но тези, които разберат промяната, инвестират в знания, технологии и сътрудничество, ще бъдат главните герои на утрешния ден", завършва материалът.