Цените в селското стопанство се повишават. Кой печели и кой губи в земеделието?

Нанася ли удар Брюксел върху българското земеделие? Този въпрос си задават много от нашите фермери, след като тази седмица европейските министри обсъждиха за пореден път бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 година. Именно това е и една от политиките, която силно засяга България, не само на ниво институции, но и подпомагането на фермерите, пише специализираното издание Agri.bg.

Българските производители искат да знаят дали ще продължат да получават предвидима подкрепа или ще се сблъскат с нови усложнения, по-малко средства и повече административна несигурност.

Дискусиите в Съвета по земеделие ще продължат и през декември. Очаква се темата да премине към иновациите и опростяването, но ключовият въпрос е как страната ни да има модерно земеделие, без да губи сигурността, която фермерите очакват от общата селскостопанска политика? Именно това е големият въпрос, който все още няма конкретен отговор.

Илия Проданов: България получава от ЕС по-малко средства за земеделие от съседните ни страни за 2028-2034

Държавата трябва да инвестира в решения за безводието, каза председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите в интервю за Money.bg

България е против част от предложените промени

България, заедно с Италия, Чехия, Унгария, Полша, Португалия и Словакия, застава срещу част от предложенията на Европейската комисия. София иска ОСП да бъде запазена като отделна, ясно структурирана политика, а не да бъде разтворена в голям общ фонд заедно с кохезията, рибарството, миграцията и сигурността. 

Това, което ЕК предлага е през 2028-2034 г. земеделието да стане част от по-широк програмен механизъм. Идеята е средствата да бъдат разпределяни по-гъвкаво, според общите приоритети на държавите.

Източник: БГНЕС

Защо промените ще са печеливши, според поддръжниците им?

•     Ще се намали дублирането между фондовете.
•     Ще има възможност средства да се пренасочват бързо при криза.
•     Ще се изгради "голяма картина" - земеделие + климат + социални политики.

Държавата се готви да отчуждава земеделски земи тройно по-скъпо - ето защо

Всяка година тя губи по 150-200 дела заради цени, останали в 1998 г.

Според България обаче това всъщност е реален риск, който удря директно по българското земеделие. Причината - фермерите могат да получат по-малко пари при новия модел., което е и най-сериозното притеснение на бранша у нас. Притеснени са фермерите и в още шест страни.

Ако всички политики са в един общ фонд, всяка държава ще решава сама какъв дял от средствата да отиде за земеделие. Това може да доведе до по-големи разлики в субсидиите между държавите, намаляване на конкурентоспособността на фермерите от Централна и Източна Европа и до реални рискове за доходите на фермерите, които разчитат на предвидими субсидии.

На този фон Брюксел предлага 293,7 милиарда евро за новия период. За сравнение, ОСП 2021-2027 разполагаше с 378,5 милиарда евро. Тоест, парите намаляват.

Защо промените ще доведат до загуба, според българските земеделци?

• Възможен удар по инвестициите в модерни ферми.
• Недостиг на средства по напояването.
• Неспособност за справяне с екологичните мерки.
• Проблем с услугите и инфраструктурата в селските общности.

Браншът в България предупреждава, че реалната стойност на подпомагането пада, защото инфлацията не е отчетена. Това може да намали инвестициите, особено в зелен преход, модернизация и при младите фермери.

Освен това, ако по-голяма част от средствата трябва да отидат за директни плащания, за да компенсират ниския бюджет, тогава за селските райони ще останат по-малко пари. Това е проблем за страната ни. България е една от държавите, които най-много разчитат на втората стълбна подкрепа и именно по тази причина страната ни е особено чувствителна към риска. България подчертава, че фермерите искат по-малко административна тежест, а не нови слоеве от правила.

Липса на работна ръка и европейски изисквания нанасят финансов удар върху българското земеделие

Пред Money.bg говори Наталия Шукадарова - изпълнителен директор на Асоциацията на зърнопроизводителите

Още аргументи против, подкрепени от България:

• Риск от разпадане на общия характер на ОСП.
• Повече бюрокрация, не по-малко.
• Недостатъчен и реално намаляващ бюджет.
• Несигурност за фермерите.
• Заплаха за инвестициите в селските райони.
• Прекалено ранна реформа след трудното въвеждане на модела 2023-2027.
• Какво означава това за България?

В обобщение, фермерите от България са категорични, че в настоящия си вид предложението на Брюксел е неприемливо. Причината е ясна - една страна с развиващи се селски райони и голямо значение на земеделието се нуждае от стабилна, ясна и предвидима обща селскостопанска политика в ЕС, а не от комплексен финансов микс, в който земеделието може да се окаже от губещата страна на монетата.