Илия Проданов е второ поколение земеделец. Управлява семейно стопанство от 13 000 декара в общините Камено и Бургас, където заедно със своето семейство отглежда пшеница, рапица, ечемик, царевица и слънчоглед.

За него фермерството е не просто професия, а начин на живот и мисия, посветена на осигуряването на храна за обществото.

До 2023 г. Проданов е председател на Сдружение "Съюз на зърнопроизводителите "Маркели" - Карнобат.

През 2020 г. е отличен като "Млад еврофермер на годината 2019".

От 2023 г. Илия Проданов е председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) - най-голямата неправителствена земеделска организация в страната, която обединява над 2000 компании, обработващи общо над 12 млн. декара земя.

Вече се оповестяват първите предварителни разчети за новия бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. Г-н Проданов, от известната до тук информация, какви ще бъдат сумите отделени за финансиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. А каква е сумата за България и намалена ли са спрямо настоящия бюджет?

Европейската комисия вече представи своето предложение за периода 2028-2034 година. От общия бюджет на Многогодишната финансова рамка в размер на близо 2 трилиона евро, минимум 293,7 млрд. евро се предлага да бъдат средствата за подкрепа на доходите на европейските фермери.

За България са заложени над 6,2 млрд. евро по линия на ОСП. Тези средства включват минимално национално разпределение за подпомагане на доходите на земеделските производители, както и допълнителни инструменти - инвестиции, агроекологични мерки и други.

В настоящия програмен период 2021-2027 г. бюджетът е 6,3 млрд. евро. На пръв поглед това изглежда като намаление, но трябва да отбележим, че новото предложение на Комисията изключва от този бюджет подпомагането на инфраструктурните проекти на общините в селските райони. Затова реално може да се каже, че бюджетът за земеделие за страната ни е съобразен (в определана степен) с това което е необходимо и запазва подкрепата на досегашните нива.

Предварителните очаквания от пролетта бяха, че ЕС пoдгoтвя цялocтнa тpaнcфopмaция нa cвoятa OCΠ, като cpeдcтвaтa зa paзвитиe нa ceлcĸoтo cтoпaнcтвo и пoдпoмaгaнe нa зeмeдeлцитe и фepмepитe ĸaтo цялo щe нaмaлeят, ĸaтo oтпaднe eдин "cтълб" oт тяx. Ocнoвнaтa пpичинa зa нaмaлявaнe нa cpeдcтвaтa e пpeнacoчвaнeтo нa чacт oт тях зa пpeвъopъжaвaнe нa Eвpoпa.

Г-н Проданов, забелязвате ли такова нещо сега, според изнесените до момента официални данни от ЕК?

Според информацията, която имаме към момента, ЕК предлага да премахне познатата досега двустълбова структура на ОСП, като разходите за селско стопанство бъдат част от един общ мега фонд "Партньорство на национално и регионално равнище", по линия на който ще се финансират структурните политики и политиките на сближаване, сектор "Рибарство и аквакултури", включително сигурността и отбраната.

Категорично смятам, че трябва да се запазят двата "стълба" със самостоятелен бюджет и след 2027 г. Двата "стълба" имат различни, но взаимно допълващи се роли.

Първият "стълб" гарантира сигурност и стабилни доходи за фермерите, а вторият дава възможност за инвестиции, модернизация и устойчиви практики. Ако всичко се слее в единен фонд, съществува риск краткосрочната подкрепа да измести дългосрочните цели за развитие.

Нашият сектор настоява ОСП да остане самостоятелна политика с ясен бюджет, който да гарантира поне сегашните нива на подпомагане и да отчита необходимостта от по-справедливо разпределение на средствата между държавите членки.

Снимка 366847

Източник: iStock

В тази връзка, каква е промяната на начина на разпределение на сумите - по държави и/или по селскостопански политики?

България е в междинна позиция - не е сред полуталите на най-високите суми, но и не е сред най-слабо финансираните. Съседните държави обаче ще получават значително повече средства по линия на ОСП за периода 2028-2034 година.

Румъния ще разполага с 14,7 млрд. евро, което е над два пъти повече от България. Гърция ще получи 14,6 млрд. евро - също над два пъти нашия бюджет, въпреки че земеделската ѝ площ е близка до нашата. Дори Унгария, която е сходна по площ с нас, ще разполага с 9,2 млрд. евро.

Това показва, че България трябва да отстоява много по-активно интересите си в рамките на ЕС.

Що се отнася до вътрешната структура - 6,2 млрд. евро не са само за директни плащания на площ. В тях влизат инвестиции, екологични мерки и други инструменти.

Реалната нетна подкрепа за стопаните ще зависи от това как ще бъде структуриран националният план - дали ще дадем приоритет на стабилните доходи чрез директни плащания, или ще насочим повече средства към модернизация и "зелени" практики. Балансът е ключов.

А смятате ли, че нашата държава и съответно Министерството на земеделието, биха могли да направят нещо повече относно евентуално увеличение на средствата и/или (пре)разпределението им по сектори в селското стопанство?

Разделянето на бюджета по Общата селскостопанска политика на ниво държава е само първият етап, а разпределението по сектори и интервенции ще се определи въз основа на анализи от страна на Министерството на земеделието и храните по всички сектори. На база на тези анализи, ще се взимат решения за правилното насочване на финансовата помощ.

Има нещо обаче, което министерството може да направи още сега, и то не зависи от обема на европейското финансиране, а именно - нормативните реформи. Нито една субсидия не може да има толкова дългосрочен ефект, колкото законодателните промени в поземлените отношения и приемането на Закон за браншовите организации.

Освен това, държавата трябва да инвестира и в инфраструктура - водопроводни мрежи и решения за безводието, което е пряко свързано и с питейните нужди, и с напояването. Това е ключово за земеделието, особено предвид тежките климатични промени през последните години.

Г-н Проданов, в края на ноември предстои XIII Национален агро семинар на НАЗ под мотото "Земеделие в рестарт". В програмата ще бъдат засегнати редица актуални теми, включително и за бъдещето на ОСП. Бихте ли казали нещо повече в аванс?

Тринайсетият Национален агро семинар е едно от най-важните събития за земеделския сектор у нас. Той ще се проведе на 27-29 ноември и отново ще събере над 500 представители на земеделския бранш. Тази година събитието ще премине под мотото "Земеделие в рестарт", защото вярваме, че сега е моментът за ново начало и за по-смела визия в земеделието.

Основните теми, които предвиждаме да са включени в програмата, са:

"Водата: Стратегически ресурс на утрешния ден";

"Законодателни реформи в земеделието";

"Поглед в бъдещето: Промени и възможности в ОСП след 2027";

"Растителна защита: Земеделието между регламенти и реалност";

"От Черно море към света: Накъде се насочват нашите пазари".

В дискусиите ще вземат участие представители на институции, законодателната и изпълнителната власт, както и високопоставени гости от европейски институции. Това е възможност институциите да бъдат "на една ръка разстояние", за да чуят въпросите на бранша от първо лице и да дадат конкретни отговори и насоки, пряко свързани с практиката.