Илия Проданов е второ поколение земеделец. Управлява семейно стопанство от 13 000 декара в общините Камено и Бургас, където заедно със своето семейство отглежда пшеница, рапица, ечемик, царевица и слънчоглед.
За него фермерството е не просто професия, а начин на живот и мисия, посветена на осигуряването на храна за обществото.
До 2023 г. Проданов е председател на Сдружение "Съюз на зърнопроизводителите "Маркели" - Карнобат.
През 2020 г. е отличен като "Млад еврофермер на годината 2019".
От 2023 г. Илия Проданов е председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) - най-голямата неправителствена земеделска организация в страната, която обединява над 2000 компании, обработващи общо над 12 млн. декара земя.
Г-н Проданов, какви са основните промени в областта на българското земеделие, които се предвижда да настъпят през следващите месеци?
Българските зърнопроизводители имат необходимост от сериозни реформи, за да може да рестартираме бизнеса и да спрем с това падане стремглаво надолу на нашето развитие. Първо трябва да спрем изчезването на земеделските стопанствата, второ - да успеем да върнем всички на плоскостта на печалбата, защото в момента фермерите са назад. И затова казваме "рестарт".
Рестартът означава промени в поземлени отношения, промени в сектора на напояването, промени в кооперирането, промени в представителността на бранша. Това са неща, които от много време искаме и се надяваме да успеем да постигнем.
Що се отнася до Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за 2028-2034 г., чиято същност и бюджет сега се изготвят - както се разбира, засега средствата за България се предвижда да са с 20% по-малко от настоящия период. Имате ли като асоциация идеи, които искате да бъдат предложени в ЕС чрез Министерството на земеделието?
Към момента Министерството на земеделието работи изцяло в посоката на бранша. Исканията, които сме поставили, вече са отразени в позицията на министерството. По-скоро "тънкият" момент е какво страната ни ще защитава на ниво министър-председател.
В частта за ОСП за следващия програмен период, позицията на Европейската комисия се измества в посока, да се позволи повече финансиране от държавите, да има по-неконтролирана обща селскостопанска политика. Накратко, вървим към по-индивидуална политика на всяка държава членка в областта на финансиране на земеделието.
А това според нас не е правилно, защото ще измести прекалено много фокуса и ще "размие" конкурентоспособността между държавите. Трябва да се има предвид, че някои страни са по-големи и с по-големи бюджети, имат много повече средства, а това някак не е справедливо.
Източник: "Кофас"
Да обърнем внимание на напояването. От Министерството на земеделието и храните беше обявено, че само за три години, поливните площи у нас ще нараснат от сегашните 300 хил. дка, на 2,5 млн. дка. Това не е ли твърде амбициозно?
Това за мен това е абсолютно нереалистично. Това е някаква прекалено амбициозна цел, която си е поставил министъра, което обаче не го виждам като изпълнимо на практика за този период. По-скоро, ако успеем да постигнем каквото и да било увеличение на поливните площи, ще е някакъв успех, предвид това, че няма финансиране. Ако имаше финансови средства, би станало бързо.
А що се отнася за отделените вече за напояване 26 милиона лева, те са целеви, директно отпуснати към "Напоителни системи" за язовир "Пясъчник".
За цялостната капиталова програма на "Напоителни системи", която беше създадена за тези 2,5 милиона декара, трябват 1,4 милиарда лева, от които досега не сме видели нищо, като въпросните 26 милиона лева са първите.
Така че, ако няма пари, няма как да се стигне до напояване на тези площи от 2,5 млн. дка.
Напояването ще позволи всичко да се отглежда на тези площи. Това е много ключово, защото искаме български плодове, български зеленчуци, но те без напояване няма как да се отглеждат. Така че, това е процесът - площите, на които се отглеждат плодове, зеленчуци и т.н., трябва да станат поливни.
Г-н Проданов, така да се каже, откъде ще се започне, дори и технически погледнато, да се изграждат напоителни съоръжения?
Към момента се работи по вече съществуваща инфраструктура или съществуващи проекти, които имат нужда от възобновяване. Няма нова инфраструктура. Трябва да имаме предвид, че само ако се възстановят старите напоителни съоръжения, могат да се достигнат 10 милиона декара поливни площи. Имаме изключително много по какво да работим докато стигнем до изграждане на напоителни съоръжения на нови площи.
Ще отбележа, че старите съоръжения всъщност са изцяло разрушени и изобщо не могат да служат за напояване, така че просто се "стъпва" на старите инженерни проекти. За изграждане на съоръжения по тези проекти трябва да се използват споменатите 1,4 милиарда лева.
Всеки район трябва да получи своите напоителни съоръжения. Има региони, в които с по-малко средства ще се увеличи повече площта. Естествено, това ще е приоритет при вземане на решенията, но трябва да се обърне внимание на всеки регион, защото иначе бихме обезкуражили земеделците.
Източник: iStock
След като вече е прибрана зърнената реколта, бихте ли казали като цяло приблизително какви са добивите?
При пшеницата ситуацията с добивите е горе-долу около средната за последните 10 години, нормална е. Проблемът е в цената. Тя е толкова ниска, че дори в районите, където е постигнат висок добив, цената трудно достига себестойността.
При пролетните култури положението е почти трагично. При царевицата добивите са едва около 200-300 кг от дка. Добивите от слънчоглед са под 200 кг от дка в цялата страна, като се има предвид, че само в районите, където е имало някакви валежи, е прибрана реколта от слънчоглед близо до 200 кг от дка. В повечето региони на страната обаче, добивите от слънчоглед са между 80-120 кг, до 150 кг от дка - което е много малко и не покрива разходите за производство. Това е големият проблем, а площите със слънчоглед у нас са много големи.
Възможно ли е по-ниската реколта от слънчоглед да доведе до поскъпване на олиото? А ниската реколта от царевица ще стигне ли за нашето животновъдство?
Ако има поскъпване на олиото у нас, факторът за това няма да е добивът от слънчоглед. Олиото е с международна цената, и ако в международен план то поскъпне, и в България цената му ще се повиши.
Относно консумацията на животновъдните ферми у нас няма да има проблем с наличието на царевица.
Г-н Проданов, как ще коментирате въпроса с минималния срок за отдаване под аренда на земеделска земя? Според Вас, той трябва ли задължително да е по-висок от една година?
Тук не говорим за нищо задължително. Говорим за улесняване, облекчаване на режима на отдаване под наем на земеделска земя, без значение какъв е размерът й. Всички заинтересовани страни трябва да са наясно, че едногодишното договаряне е пагубно за сектора.
Няма как да се инвестира с едногодишни договори за наем. Трябва да се има предвид, че собствениците на даден парцел земеделска земя понякога са десетки, дори стотици на брой - невъзможно е да се съберат наведнъж, за да се договарят производителите с тях всяка година. Именно в това е проблемът.
Ще посоча, че в случая имам предвид не само сектора на зърнените култури, а всеки един сектор в земеделието.
Това е основната причина Националната асоциация на зърнопроизводителите да искаме законодателно минималният срок за ползване на земеделска земя да се повиши. Колко точно да стане - това е въпрос на обсъждане. Нашето предложение е договорите да са 5-годишни.
USD
CHF
EUR
GBP
