Цените на пшеницата у нас не са били по-високи от 15 години насам и това е огромен проблем за производителите и за българското земедерие като цяло. Това заявиха за Money.bg от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
"Лошото е, че ние загубихме чуждестранни пазари. Надеждата ни сега е, след въвеждането от страна на ЕС на новите мита и квоти, които засягат украинския износ, поне Испания и Португалия да си върнем като пазари", коментира председателят на НАЗ Илия Проданов.
Зърнопроизводителят допълва, че пшеницата и царевицата за момента остават чувствителни култури, като най-вероятно ще се върви към леко увеличаване на квотите.
До 2028 Украйна трябва да въведе същите фито-санитарни изисквания като в ЕС. Според експерта ефектът от новите европейски регулации няма да настъпи бързо, но се надява българските зърнопроизводители да си върнат пазарите в Европа, въпреки очакваната рекордна реколта тази година на Стария континент.
"Въпросът е с другите продукти и култури - сухо мляко, яйца, мед - там нещата са по-тежки, защото ЕК иска от 1 януари 2026 година да отпаднат всякакви квоти - което не знам как ще се отрази на колегите от животновъдния бранш. Сухо мляко без ограничения да влиза от Украйна не звучи добре", подчертава Иия Проданов.
Източник: iStock Images
В момента цената на пшеницата е много ниска. Тя се търгува на 300-310 лв./тон във вътрешността на страната. Ечемикът е 270 лв./тон.
"Първото нещо, което трябва да се случи е фермерите да изчакат да изтече квотата, която имат от Украйна до края на тази година. Те имат 580 000 тона още да внесат - ще го направят до края на август. Нека да видим като ги внесат, като има мито оттам насетне, тогава как ще се развдижи пазара в Европа."
Европейската пшеница продължи с низходящ тренд и през тази седмица. Ценната суровина губи позиции, най-вече поради напредъка на жътвата в Северното полукълбо и перспективите за световното производство, които към момента се считат за добри. Надежите на бранша са пазарът да се успокои.
USD
CHF
EUR
GBP
